Фрагментираният сън пречи на паметта

  Дълбокият сън е много важен за преценката на приоритетите за следващия ден, но що се касае до паметта, най-важна е неговата цялост, установиха Ейша Ролс и нейният екип от Станфордския университет. Учените изследвали мишки като използвали метода на оптогенетиката - техника, при която се променят някои нервни клетки по такъв начин, че да бъдат управлявани от светлината.

  Ейша Ролс се съсредоточила над тези от тях, които играят съществена роля при прехода от сънно в будно състояние. Изследователите изпращали светлинни импулси към тези нервни клетки, като по този начин сънят на гризачите бил смущаван, без да бъде повлияно на неговото качество и времетраене. Мишките с прекъснат сън много по-трудно разпознавали предмети, с които отдавна били свикнали, отколкото тези, които не били смущавани през нощта.

  "През деня ние трупаме спомени, обяснява Ролс, които през нощта трябва да подберем и да "заключим" в нашата памет. А този процес се извършва във фазата на дълбокия сън, така че всичко, което влияе в този период, се отразява върху съхраняването на информацията."

  Когато сънят е фрагментиран, целият процес по фиксирането на спомените трябва да започне от нулата. Именно оттук идват и смущенията в паметта. Така че, за да я съхраним "в добра кондиция", ни е необходим един разумен минимум от непрекъснат сън, заключават британските учени.