Холестеролът – приятел или враг?

  Мастният метаболизъм е нещо неизяснено докрай, въпреки многото проучвания през последните години, като започнем от повишените нива на общия холестерол и триглицеридите като рискови фактори за развитието на сърдечно-съдови заболявания, диабет, инсулт и завършим с поредица от медикаменти за контрол и лечение. Вече много се знае и за HDL-холестерола, който е полезен, намалява мастните плаки и предпазва от появата на горепосочените заболявания.

  Триглицеридите и общият холестерол се приемат предимно с мазнини от животински произход или т.нар. наситени мазнини. HDL-холестеролът се намира в храни като рибата, морските дарове, растителните масла и други, богати на ненаситени мастни киселини.

  Всичко казано до тук е ясно за широката аудитория, но нека погледнем от по-различен ъгъл. Холестеролът е вещество, влизащо в състава на всички клетки. Той изгражда клетъчните мембрани. Участва в състава на повечето витамини и хормони, без които ние не бихме могли да функционираме като организми. Когато консумираме храни, богати на наситени мастни киселини в по-големи количества, организмът ни усвоява холестерола и го складира под формата на мастни отлагания по-съдовете - нещо доста притеснително и опасно. Безспорно обаче организмът ни намира холестерола за изключително ценен, тъй като не го изхвърля, а го запазва. Може би съвременният човек се опитва да се пребори с еволюционен защитен механизъм от времето, когато храната е била недостатъчна, а холестеролът - жизнено необходим.

  Досещам се за мечките, които ловуват сьомга и изяждат най-мазните й части, за да се подготвят за зимен сън. От другата страна на този естествен инстинкт стоят широко рекламираните статини, които ние, специалистите, изписваме като средство за понижаване на общия холестерол и които, наред с това, че премахват мастните плаки от кръвоносните съдове, преразпределят мастния баланс. Едно от честите изменения, на които ставам свидетел в практиката си, е, че понижаването на холестерола води до увеличаване на триглицеридите. Това налага включване на втори препарат в схемата за лечение, след което почти при всички пациенти има ехографски данни за чернодробна стеатоза /отлагане на мастни капки в чернодробната клетка/.

  Логичните изводи са, че мазнините в кръвта ни не се губят и не изчезват, а преминават в друг свой метаболит. Не отричам, че антилипидните медикаменти, които приемаме, понижават риска ни от редица заболявания, но не решават проблема. Моят съвет за превенция е да се опитаме да пресмятаме точно какви хранителни вещества приемаме и да спортуваме интензивно, тъй като при повишена физическа активност се повишават нивата на половите хормони и растежния хормон, което води до повишена консумация на холестерол в организма.