Хроничната кашлица може да бъде предизвикана и от трета сливица

Кашлицата е симптом на възпалително заболяване на горните дихателни пътища и на белия дроб. Когато обаче нямаме данни за развитие на инфекциозен процес, т.е. за възпаление на гърлото и на белия дроб, а говорим за хронично протичаща кашлица, обикновено неповлияваща се от медикаменти, по всяка вероятност става въпрос за развитие на хроничен възпалителен процес в носоглътката (хронична инфекция на третата сливица).

Вследствие на това се стига до възпаление в носната кухина, което пък от своя страна се изразява в отделянето непрекъснато на носен секрет. Най-често този секрет изтича през хуаните (задните отвори на носа) в носоглътката, в гърлото, като по пътя си преминава през гръкляна и навлиза в белия дроб. Всичко това довежда до хронична инфекция на лигавицата на горните дихателни пътища и до непрекъснато дразнене, при което се задейства кашличния рефлекс - детето кашля с цел да изчисти от храчки трахеята.

Когато кашлицата не е предизвикана от такъв хронично стичащ се секрет от носа, обикновено се касае за развитие на алергичен процес в начална фаза. Тогава имаме една неповлияваща се кашлица, без каквито и да било симптоми за възпаление на горните дихателни пътища - няма температура, няма болки, никакви оплаквания освен кашлицата.

Най-важно при такива случаи е да се постави точна диагноза, като освен алергичните процеси, хроничните ринити, в съчетание с хронично възпалена трета сливица, в съображение идват и дразненията, предизвикващи кашлица само от хипертрофия (нарастване) на третата сливица. В тези случаи детето прави един вид тикова кашлица, като се опитва да изкашля нещото, което го дразни в гърлото, но естествено не може, защото няма такова, а възприема увеличената трета сливица като чуждо тяло.

При всички налични случаи на хронична кашлица е задължително да се направи преглед на носната кухина, на епифаринкса и носоглътката с помощта на съвременни диагностични средства, при възможност и ендоскопия, да се уточни състоянието на горните дихателни пътища, включително и на състоянието на лигавицата на гръкляна и на гласните връзки, да се направят съответните параклинични изследвания и чак тогава да се обобщи и да се намери причината за кашличния симптом.

В противен случай се изпада в терапевтични крайности, когато се лекува "на сляпо", опитват се всякакви медикаменти, включително антиалергично и антибиотично лечение, което е крайно погрешно в този случай. Резултатът обикновено е недостатъчен и временен. Тъй като в голям процент от случаите се касае за една хипертрофична и хронично възпалена трета сливица, начинът за лечение и за предпазване от развиване на серия усложнения, свързани и с функцията на белия дроб, на ушите, развитието на алергични процеси и т. н., е единствено своевременното премахване на третата сливица.

В последните години това не е толкова тревожен проблем, защото се използват безкръвните методи на хирургията, с помощта на които се извършва радиодиструкция на третата сливица - безкръвно, безболезнено и с лек оздравителен период.

Д-р Юрий Николов, УНГ, завеждащ клиника "Св. Параскева", гр. Плевен