Щастието в ранна зряла възраст може да предотврати развитието на деменция

Докато изследвания показват, че лошото сърдечносъдово здраве може да увреди притока на кръв към мозъка, увеличавайки риска от деменция, ново проучване, ръководено от Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF), разкрива, че лошото психично здраве може също да повлияе на умствените способности.

Изследването допълва множеството доказателства, които свързват депресията с неврологичното заболяване. Новото тук е, че учените от Калифорнийския университет доказват, че чувството на меланхолия и тъга в ранна зряла възраст може да доведе до нарушения в умствените способности 10 години по-късно и до когнитивен спад в напреднала възраст.

Изследването е публикувано в „Journal of Alzheimer's Disease”.

Проучването

За целите на проучването учените използват иновативни статистически методи за прогнозиране на средните траектории на депресивни симптоми за приблизително 15 000 души на възраст от 20 до 89 години. Участниците са разделени на три групи в зависимост от възрастта. След прилагане на методите за прогнозиране учените установяват, че в групата на най-възрастните участници вероятността за когнитивно увреждане е със 73% по-висока при тези, които са имали депресивни симптоми в ранна зряла възраст, и с 43% при наличието на симптоматика в по-късна възраст.

По време на изследването са взети предвид фактори като възраст, пол, раса, образование, индекс на телесна маса, тютюнопушене, наличие на диабет, симптоми на депресия в други етапи от живота.

Хормонът на стреса може да наруши способността за създаване на нови спомени

“Няколко механизма обясняват как депресията може да увеличи риска от деменция.“, казва д-р Вила Бреновиц, доктор на науките в Катедрата по психиатрия и поведенчески науки на UCSF и Института по невронауки. „Сред тях е, че хиперактивността на централната система за реакция на стреса повишава производството на хормоните на стреса глюкокортикоиди, което води до увреждане на хипокампуса – частта на мозъка, необходима за формиране, организиране и съхраняване на нови спомени.“

Д-р Бреновиц коментира, че други проучвания свързват депресията с атрофия на хипокампуса, а едно изследване показва по-бързи темпове на загуба при жените.

Тежките депресивни симптоми в ранна зряла възраст увеличават риска от когнитивен спад

За оценка на дрепресивните симптоми през всеки етап от живота, изследователите обединяват данни от по-млади участници с данни от приблизително 6000 възрастни, чиято средна възраст е 72 години. Възрастните участници са били включени в проучване за здравословното стареене и са проследявани в продължение на 11 години.

Докато се използват предполагаеми стойности, авторите заявяват, че не са завършени надлъжни проучвания през целия живот. „Траекториите на депресивните симптоми се вписват в U-образна крива, подобна на свързаните с възрастта тенденции в други изследвания.“, отбелязват учените.

Участниците са изследвани за депресия с помощта на инструмент, наречен CESD-10 – въпросник с 10 точки, оценяващ симптомите през последната седмица. Умерени или тежки симптоми са открити при 13% от младите доброволци, 26% от участниците на средна възраст и 34% при възрастните.

Около 1270 участници са диагностицирани с когнитивно увреждане след невропсихологични тестове, доказателства за спад в умствените способности, документирана употреба на лекарства за деменция или хоспитализация.

„Като цяло, открихме, че колкото по-тежки са депресивните симптоми, толкова по-висок е рискът от когнитивен спад.“, казва Бреновиц. „Установено е, че възрастните хора с нарушения на когнитивните способности са имали умерени или тежки симптоми на депресия в ранна зряла възраст.“

Важно е да се признае ролята на депресията в когнитивното стареене, тъй като до 20% от световното население страда от заболяването, смята Кристин Яф от UCSF. „Нужна е допълнителна работа за потвърждаване на тези констатации, но междувременно трябва да лекуваме депресията.“, допълва Яф.