ЩО Е УМСТВЕНА УМОРА И ПРЕУМОРА

от 26 фев 2009г., обновено на 24 ное 2010г.

Живеем в динамичен век. Отвсякъде ни дебнат предизвикателства, нови факти и умения за заучаване, изисквания за повишаване на квалификацията, купища информация. Усвояването на тази информация предизвиква висока степен на умствена натоварване.

След продължителна бомбардировка с новости бойното поле на мозъка изглежда злокобно. Настъпва обща отпадналост, леко главоболие, мислите се концентрират бавно, а запаметяването е затруднено. Дотук всичко е в рамките на нормата - това е физиологичният процес на умора. Състоянието е преходно. Преминава след кратка почивка и достатъчно сън през нощта.

За разлика от умората обаче преумората е болестно състояние. Някои от условията за постигането му са:
1. Приемане на значителна по обем информация за кратък период от време.
2. Непрекъснато /без почивки/ продължително приемане на информация за период от време, надхвърлящ физиологичните резерви на организма.
3. Недостатъчен сън.
4. Употреба на възбуждащи средства - кафе, чай, психостимуланти за изкуствено и насилствено поддържане на процеса на бодърстване.
След тези героични опити да сринем нервната си система, най-после успяваме. Невроните са напълно изчерпани. Системите им за самовъзстановяване и себеобновяване са блокирали, защото цялата им енергия е отивала за възприемане на претоварващите дози информация. Много клетки /стотици хиляди/ са умрели. Биологичният денонощен ритъм на мозъка е излязъл от строя. Появяват се характерните белези на преумората:
1. Общо неспокойствие.
2. Повишена раздразнителност - невъзможност за потискане на нервните импулси.
3. Безсъние.
4. Нервно-вегетативни смущения:
• Сърцебиене
• Повишаване на кръвното налягане или рязкото му падане
• Студени изпотявания
5. Замаяност.
6. Физическо безсилие.
За да бъде човек здрав, работоспособен и творчески активен, трябва да си изгради рационален режим на живот - труд и почивка.
Не случайна е цикличността в природата. Денят и нощта, годишните сезони, океанските приливи и отливи - всичко това оказва влияние на нашите организми. Устроени сме за ритмична работа и ритмичността е закон, заложен на клетъчно ниво в нас.
Освен това необходимо е и планиране на задачите. Така се избягва стресът и се свежда до минимум неизвестността, която напряга допълнително нервната система.

Какво съветваме:

1. Изградете си дневна и седмична програма.
2. На 45 минути приемане на информация си давайте задължителна почивка от 10 минути.
3. Не се напрягайте умствено повече от 4-5 последователни часа.
4. Определете си час на лягане 22.30 ч. и оптимална продължителност на съня 7 часа.
5. Осигурете си двигателен режим с подходящи активни занимания за всеки ден - плуване, бягане, туризъм, въобще някакъв спорт и при това за не по-малко от 1 час.
6. Хранете се рационално - повече витамини и по-малко мазнини.
7. Разнообразявайте умствения си труд с творчество, слушане на музика и други културни занимания. Доказано е, че мозъкът си почива повече, когато се занимава с нещо приятно, отколкото когато напълно бездейства.
8. Научете се да съзерцавате природата. Това е най-висшата форма на разтоварване.