Аутистичните разстройства при хората може би се дължат на еволюцията

Акценти

Изследователи установиха, че относително високият дял на разстройствата от аутистичния спектър може би се дължи на начина, по който хората са еволюирали в миналото.

Специфични неврони във външния мозък са еволюирали бързо и гените, свързани с аутизма, са се променили при естествен подбор. Тези промени може да са забавили следродилното развитие на мозъка, като същевременно са подобрили езика и когнитивните функции. Анализът на учените показва, че аутизмът е част от компромиса, който е направил хората толкова когнитивно напреднали. Той е публикуван в изданието Molecular Biology and Evolution от Oxford University Press.

Нараства делът на аутистичните разстройства

Близо 1 от 31 деца (3,2%) в САЩ има разстройство от аутистичния спектър. Изчисленията на Световната здравна организация показват, че около 1 на 100 деца е с аутизъм по света. Много учени са на мнение, че от гледна точка на еволюцията аутизмът и шизофренията може да са единствени по рода си за хората. Изключително рядко се наблюдават поведения, свързани с разстройства при нечовекоподобните примати. Освен това тези поведения почти винаги включват когнитивни черти като способности за реч и разбиране, които са или единствени по рода си, или много по-усложнени при хората.

Генетични промени в мозъка, уникални за Homo sapiens, стоят в основата

С развитието на РНК секвенирането на единични клетки вече е възможно да се определят специфични клетъчни типове в мозъка. С оповестяването на по-мащабни набори от данни от изследователите стана ясно, че мозъкът на бозайниците притежава изумителен набор от невронни клетъчни типове. Големи по размер секвениращи проучвания са установили доста обхватни генетични промени в мозъка, единствени по рода си за Homo sapiens - геномни елементи, които не са се изменили много в развитието на бозайниците като цяло, но са еволюирали бързо при хората.

Докато предишни проучвания са установили, че някои клетъчни типове са останали по-непроменени през цялата еволюция от други, факторите, движещи тези разлики в еволюционната скорост, остават неизвестни. При изследване на набори от междувидови едноядрени РНК секвенирания от три различни области на мозъка на бозайниците учените установяват, че най-често срещаният тип неврони от външния слой на мозъка - L2/3 IT невроните, се променя изключително бързо при хората в сравнение с други маймуни. Изненадващо това ускорено развитие е било придружено от драматични промени в гените, свързани с аутизма, което по всяка вероятност е било породено от естествен подбор, характерен само за човешкия род. Изследователите уточняват, че въпреки че резултатите изрично посочват като най-вероятен естествения подбор на гените, водещи до разстройства от аутистичния спектър, причината, поради която това е дало преимущество за приспособеността на предците на хората, е неясна.

Отговорът на този въпрос не е лесен, защото не се знае какви специфични за човека характеристики на познанието, невронната свързаност и анатомията на мозъка са дали предимство на нашите предци в приспособеността. Учените допускат, че много от тези гени имат връзка със забавянето в развитието, така че тяхната еволюция може да е спомогнала за по-бавното следродилно развитие на мозъка при хората в сравнение с шимпанзетата. Освен това умението за възпроизводство и разбиране на речта, което е единствено по рода си за хората, често е засегнато от шизофрения или аутизъм.

Възможно е бързото развитие на гените, свързани с аутизма, да е дало преимущество в приспособеността, като е забавило следродилното развитие на мозъка или е повишило способността за езиково общуване. Удължаването на времето за развитие на мозъка в ранното детство е било полезно за еволюцията на човека, защото като резултат се е появило по-сложното мислене при хората.