Вирусът Ебола: мистериозен и опасен

„Всеки знае, че епидемиите имат свойството да се повтарят по света, но някак си ние трудно да повярваме в такива, които се стоварват върху главите ни от безоблачно синьо небе. В историята е имало толкова епидемии, колкото и войни, но винаги епидемиите и войните изненадват хората еднакво“, Албер Камю, „Чумата“ (1947 г.)

Бременна жена постъпва в болница в здравната зона Булапе, провинция Касай, Демократична република Конго (ДРК). Има висока температура, кървава диария, кърви, обилно повръща и изпитва силна слабост. Денят е 20 август 2025 г., една съвсем обикновена на пръв поглед сряда. Въпреки усилията на лекарите, пет дена по-късно пациентката умира от полиорганна недостатъчност. Без да подозира, жената е поставила началото на поредното огнище от ебола в своята страна.

› Новината
› Появата
› Вирусът
› Симптоми
› Диагноза
› Как става заразяването
› Лечение и ваксини
› Грижи за преживелите заразата
› Най-голямото огнище на ебола до момента
› Може ли Ебола да предизвика пандемия?
› Може ли Ебола да мутира
› Вирус Рестън
› Промени в земеползването

Новината

На 4 септември 2025 г. Министерството на здравеопазването на ДРК официално обяви огнище на ебола в здравните зони Булапе и Мвека в провинция Касай. Към този момент вече са регистрирани 28 предполагаеми случая, 15 от които са завършили летално. Сред починалите са и четирима медицински специалисти.

Това е 16-то огнище на смъртоносния вирус в обширната централноафриканска държава, която има лоши здравни услуги и е засегната от конфликт на изток. Самият вирус е открит там през 1976 г. Предишното огнище в ДРК беше преди три години и отне живота на шестима души. Далеч по-драматична беше ситуацията през 2018-2020 г., когато огнището причини смъртта на повече от 2000 души.

Провинция Касай е отдалечен район с ограничени транспортни мрежи. Това може да намали риска от разпространение на заразата в други области, но също така затруднява достигането на реагиращите екипи поради непроходими пътища и естествени бариери.

До 8 септември 2025 г. вече има 63 души със съмнение или потвърдена ебола и 16 смъртни случая.
„Броят на случаите вероятно ще се увеличи, тъй като предаването продължава“ – съобщи СЗО и добави в изявление, че: „Екипите за реагиране и местните екипи ще работят, за да открият хората, които може да са заразени и се нуждаят от грижи, за да се гарантира, че всички са защитени възможно най-бързо“.

Добрата новина е, че Демократична Република Конго разполага със „запас от лечебни средства“, включително 2000 дози от ваксината Ervebo, която осигурява ефективна защита срещу този вид ебола. СЗО заяви, че „действа решително за бързо спиране на разпространението на вируса и защита на общностите“.

Тези новини няма как да останат незабелязани. Вирусът Ебола е сред най-опасните, заразни и смъртоносни вируси, който причинява тежко, често фатално заболяване при хората. По данни на СЗО от 24 април 2025 г. средната смъртност при ебола е около 50% (при миналите огнища е варирала от 25 до 90%). Какво представлява заболяването, как става предаването му и кои са вирусите, които го предизвикват? Какви са възможностите ни за противодействие и най-важното: в състояние ли е ебола да се превърне в следващата пандемична заплаха?

Появата

Болестта ебола се появява за първи път през 1976 г. в две едновременни огнища. Едното от тях е предизвикано от вирус Судан в Нзара в днешния Южен Судан. Другото огнище е на болестта ебола в Ямбуку, в днешната Демократична република Конго (по онова време Република Заир).

Драмата се разиграва в село близо до река Ебола, която дава името на болестта. В Заир смъртността е била около 88%, докато в Судан е била около 53%.

Вирусът

Болестта ебола се причинява от вируси, принадлежащи към род Orthoebolavirus от семейство Filoviridae. Те имат нишковидна форма, а геномът им е РНК молекула. Към днешна дата са идентифицирани шест представители на род Orthoebolavirus, като три от тях (Ебола, Судан и Бундибугио) предизвикват големи огнища при хората:

• Вирус ебола (EBOV), причиняващ болестта ебола (EVD). Най-смъртоносният вирус от тази група, без лечение до 90% от случаите са фатални. Той доведе до епидемията от ебола в Западна Африка през 2014-2016 г., най-голямата епидемия от ебола до момента, с над 28 600 регистрирани случая. Свързан е и с епидемия в ДРК през 2018-2020 г., по време на която малък брой случаи са регистрирани през границата в Уганда. Други големи огнища на вируса Ебола са довели до стотици случаи в ДРК и Габон. По-малки огнища са възникнали и в ДРК, Габон, Република Конго и Южна Африка.
• Вирус Судан (SUDV), причиняващ болестта на суданския вирус (SVD) – предизвиква смърт при 50% от заболелите. Стои зад няколко огнища в Уганда и близо до границата между Южен Судан и ДРК.
• Вирус Бундибугио (Bundibugyo, BDBV), предизвикващ болестта Бундибугио (BVD). Това е най-скоро идентифицираният вид ортоеболавирус. Името му идва от района на Бундибугио в Уганда, където е открит по време на огнище през 2007 г. По-късно, през 2012 г., е имало още едно огнище на BDBV в Демократична република Конго (на границата с Уганда).
• Вирусът Тай Форест (Tai Forest ebolavirus) е по-рядка причина за заболяване. Известно е, че е инфектирал само един човек в Кот д'Ивоар през 1994 г.
• Досега няма данни вирусите Рестън (Reston ebolavirus) и Бомбали (Bombali ebolavirus) да са свързани със заболяване при хората.

Симптоми

Инкубационният период на ебола е от 2 до 21 дни. Заболяването започва внезапно с висока температура, умора, неразположение, мускулни болки, главоболие и болки в гърлото. Тези симптоми са последвани от повръщане, диария, коремни болки, обрив и нарушено функциониране на бъбреците и черния дроб.

По-късно в хода на заболяването може да се появи вътрешно и външно кървене, включително кръв в повърнатото и изпражненията, кървене от носа, венците и влагалището. Възможно е кървене и на местата, където са осъществявани убождания с инжекционни игли. Въздействието върху централната нервна система може да доведе до объркване, раздразнителност и агресия.

Диагноза

Поставянето на диагноза може да е затруднено поради сходство в клиничната картина (особено в ранния стадий на болестта) с други инфекциозни заболявания, като малария, коремен тиф, шигелоза, менингит и други вирусни хеморагични трески. Потвърждението на инфекция с ортоеболавирус се прави с помощта на молекулярнобиологични (RT-PCR) и/или имунологични (ELISA) методи.

Пробите, събрани от пациенти, представляват изключителен биологичен риск и подлежат на специална обработка, съхранение и транспортиране.

Как става заразяването с вируса

Смята се, че плодовите прилепи от семейство Pteropodidae са естествени гостоприемници на вирусите от род Orthoebolavirus. Заразяването с тези вируси става при близък контакт с кръв, секрети, органи или други телесни течности на заразени болни или мъртви животни (маймуни, горски антилопи или таралежи), намерени в тропическите гори.

Предаване на вируса от човек на човек се случва чрез директен контакт (чрез наранена кожа или лигавици) с кръвта или телесните течности на човек, който е болен или е починал от болестта Ебола, както и с предмети или повърхности, които са били замърсени с такива телесни течности (като кръв, изпражнения, повръщано).

За разпространението на болестта може да допринесат опасни медицински практики, като например, повторната употреба на нестерилизирани инжекционни игли.

Хората не могат да предадат болестта преди да имат симптоми и остават заразни, докато кръвта им съдържа вируса.

Здравните и социалните работници често са били заразявани, докато лекуват пациенти с ебола. Това се случва, когато не се спазват стриктно предпазните мерки за контрол на инфекциите.

Погребалните церемонии в Африка, които включват директен контакт с тялото на починал човек, също могат да помогнат за предаването на ебола.

Лечение и ваксини

Одобрени ваксини и лечения (две моноклонални антитела) са налични само за един от вирусите (вирусът Ебола, EBOV) и са в процес на разработване за останалите. Одобрени са две ваксини - Ervebo (Merck & Co.) и Zabdeno / Mvabea (Janssen Pharmaceutica). Ваксината Ervebo се препоръчва като част от реакцията при епидемия от юли 2024 г.

Ранната интензивна поддържаща грижа, включваща рехидратация и лечение на специфични симптоми, може да подобри преживяемостта. Търсенето на ранна помощ може да бъде животоспасяващо.

Подробното разбиране на жизнения цикъл на вируса е много важно, за да бъдат разкрити нови мишени за създаване на антивирусни агенти.

Контролът на огнищата разчита на пакет от интервенции, включващи интензивна поддържаща грижа за пациентите, превенция и контрол на инфекциите, наблюдение на заболелите и проследяване на контактите, лабораторни услуги, безопасни и достойни погребения, ваксинация, ако е приложимо, и социална мобилизация.

Грижи за преживелите заразата

СЗО не препоръчва изолиране на възстановени пациенти, чиято кръв е дала отрицателен резултат за ортоеболавирус.

Преживелите заразата хора може да страдат както от клинични, така и от психологически последици. СЗО насърчава засегнатите страни да обмислят създаването на програма за грижи за облекчаване на последиците, подкрепа за реинтеграция в общността, консултиране и биологично тестване. Организацията съветва към всички оцелели при изпитанието ебола, техните партньори и семейства да се проявява уважение, достойнство и състрадание.

Известно е, че ортоеболавирусите персистират в имунопривилегировани области в организма при някои хора, които са се възстановили от заболяването. Такива места са тестисите, вътрешността на окото и мозъка. Рецидивиращо-симптоматично заболяване при липса на повторна инфекция при някой, който се е възстановил от ебола, е рядкост, но е документирано. Причините за това явление все още не са напълно изяснени.

Потвърдено е предаване на вируса Ебола чрез заразена сперма до петнадесет месеца след клинично възстановяване.

Преживелите болестта мъже и техните сексуални партньори трябва да бъдат информирани за потенциалния риск и да бъдат посъветвани да спазват практики за по-безопасен секс в продължение на 12 месеца.

Ортоеболавирусите може да персистира в плацентата, околоплодната течност и плода на жени, заразени по време на бременност, както и в кърмата на кърмещи жени, заразени с вируса.

Кое е най-голямото огнище на ебола до момента

Най-голямото огнище на ебола до момента е епидемията в Западна Африка през 2014-2016 г., която е довела до над 28 600 случая и 11 325 загубени човешки животи в Гвинея, Сиера Леоне и Либерия, като болестта се е разпространила и в седем други страни. То засегна повече хора и причини повече смъртни случаи от всички предишни огнища на ебола взети заедно. Историята на началото му е доста показателна, вижте я:

Епидемията всъщност започва в края на 2013 г. с фатална инфекция на малко момче в Гвинея, което може би се е заразило от прилеп. Ретроспективни проучвания разкриват, че индексният случай на Ебола в Западна Африка е 18-месечно момче, починало в края на декември 2013 г. в Мелианду - отдалечено малко селце в Гвинея. До средата на януари 2014 г. няколко членове на семейството на детето умират от болестта, заедно с няколко традиционни лечители, както и здравни работници в близка болница в град Гекеду. След това живота си губят и роднини на момчето, които са присъствали на погребения или са се грижили за болни близки. След сигнал, подаден на 24 януари 2014 г., малък екип от местни здравни служители разследва няколко смъртни случая в Мелианду, отбелязвайки симптоми, подобни на холера. По-голям екип от „Лекари без граници“ се съгласява с тези наблюдения няколко дни по-късно. Холерата, причинила голямо огнище в Западна Африка през 2012 г., е трудно да бъде разграничена от ебола в ранните си стадии.

 Същото важи и за маларията и за треската Ласа, вирусна хеморагична треска с висока честота в тази част на света.

На 1 февруари 2014 г. заразен член на семейството на момчето пътува до столицата Конакри и 4 дни по-късно умира в тамошна болница. В течение на месеци случаи са регистрирани в разширяващ се географски район. Министерството на здравеопазването на Гвинея издава първото си предупреждение относно мистериозната, смъртоносна болест на 13 март 2014 г. Това става в същия ден, в който регионалният офис на СЗО се мобилизира в отговор на заболяването, за което по това време съмненията са, че е треската Ласа. Успоредно с това „Лекари без граници“, подозирайки ебола, изпраща екип специалисти в Гекеду. Те започват а пристигат на 18 март 2014 г., за да разследват огнището и да се грижат за болните. аразата вече е набрала скорост.

Може ли Ебола да предизвика пандемия?

Към момента е малко вероятно вирусът Ебола да предизвика пандемия. Ето защо:

• Ограничено предаване: Заразяването с Ебола изисква близък, директен контакт с телесните течности на заразен човек или животно. Това прави широкото му предаване от човек на човек трудно за поддържане на големи разстояния и между популациите. За разлика от вируси като SARS-CoV-2, които могат да се разпространяват лесно чрез дихателни капчици, механизмът на предаване на Ебола е много по-малко ефективен, което ограничава способността му да осъществи бързо, глобално разпространение.
• Локализирани огнища: Макар и смъртоносни, огнищата на Ебола са географски ограничени и се управляват като локални епидемии, а не като глобални пандемии.
• Висока смъртност: Високата смъртност и времето, необходимо на човек да развие симптоми и да стане заразен за околните, често убиват засегнатия преди да е разпространил вируса широко.

Публикация в списание „Microb Risk Anal.“ от 2022 г. търси причините за невъзможността на вируса Ебола да се разпространи мащабно в човешката популация с помощта на механистичен биофизичен модел, разкриващ биотермодинамичния фон на взаимодействието вирус-гостоприемник.

Може ли ебола да мутира

И все пак, може ли ебола вирусът да мутира и да предизвика пандемия в бъдеще?

Тази възможност в никакъв случай не бива да бъде подценявана. Вирусът Ебола има висок процент на спонтанни мутации, но много от тези генетични промени водят до отслабени или нежизнеспособни вируси. Епидемията от 2014-2016 г. обаче предостави безпрецедентен брой възможности на вируса да еволюира и да „намери“ по-успешни мутации при хората.

Мутация в гликопротеина на вируса Ебола възниква в началото на епидемията от 2014-2016 г. и доминира вирусната популация. Проучванията разкриват, че тази мутация е увеличила инфекциозността на вируса за човешките клетки и е израз на функционалната му адаптация към хората като гостоприемници. Не е изключено тя да е допринесла за по-големия мащаб на епидемията в сравнение с предишни огнища.

Съществуват опасения и относно вируса Рестън, който засяга само животни, но е много подобен на болестотворните за човека щамове. Той потенциално би могъл да мутира, за да стане патогенен за хората и да се разпространява лесно сред тях.

Вирус Рестън

Според учените от Националния здравен институт на САЩ еболавирусът Рестън (RESTV) трябва да се смята за патоген за добитъка с потенциал да засегне други бозайници, включително хора.

Предупреждението идва от проучване, публикувано в „Proceedings of the National Academy of Sciences“ през 2020 г. В него е установено, че експериментални прасенца, заразени с RESTV, развиват тежко респираторно заболяване и отделят вируса от горните дихателни пътища. Към момента е известно, че RESTV може да зарази хора, но няма данни, че причинява заболяване. Сега учените изразяват загриженост, че прасетата биха могли да служат като „междинен или усилващ гостоприемник за еболавируси“.

RESTV беше идентифициран за пръв път през 1989 г. при маймуни, транспортирани за изследователски цели от Филипините до Рестън, Вирджиния, САЩ. Вирусът привлече внимание и през 2008 г., когато епидемия обхвана прасета във Филипините.

Това огнище събуди тревога и доведе до първото допускане за възможно предаване на RESTV от свиня на човек, което накара СЗО да издаде глобално предупреждение през февруари 2009 г. Генетични последователности на RESTV са открити при свине в Китай и специалистите подчертаха необходимостта от стриктни наблюдения на свинете за признаци на заболяване във Филипина и Югоизточна Азия.

Промени в земеползването

Антропогенната промяна в земеползването улеснява появата на болести, като променя интерфейса между хората и резервоарите на патогени и се предполага, че стимулира еволюцията на болестотворните агенти.

Статия в списание „Ecological Monographs“ от 2025 г. съобщава за установена положителна връзка между промяната в земеползването от една страна и от друга страна еволюцията и от разпространението на заирския еболавирус (EBOV) и суданския еболавирус (SUDV).

Най-скорошният общ предшественик на EBOV е циркулирал около 1960 г. в горите на днешна северозападна Демократична република Конго, докато най-скорошният общ предшественик на SUDV е циркулирал около 1958 г. в южната суданска савана. И двата ландшафта са претърпели значителна антропогенна фрагментация между 1940 и 1960 г., което съществено е променило местните модели на заселване на хора и околната растителност, за да бъде подкрепено интензивното земеделие с доходоносни селскостопански култури.

Оказва се, че тези изменения в ландшафта са пространствено и времево свързани с поява и разпространение на нови варианти на двата вируса в нови екорегиони на Африка. Случилото се наподобява това, което вече сме наблюдавали при други вируси, пренасяни от прилепи. Настъпилите промени в аминокиселините на тези вирусни варианти засягат способността им да избягват имунния отговор и прикрепването на вирусите към клетките на гостоприемника.

Цялата тази динамична картина има своето биологично обяснение и предполага адаптация на вирусите към нови гостоприемници сред променящия се ландшафт. Казано накратко, преобразуванията в земеползването не само увеличава риска от разпространение, но и влияят върху еволюцията на самите вируси.