Защо не бива да подценяваме морбили

Морбили е силно заразно, предизвикано от вирус заболяване, което може да бъде фатално, но е почти напълно предотвратимо с ваксина.

На 23.11. 2022 г. Центърът за контрол на заболяванията в САЩ (CDC) и Световната здравна организация (СЗО) предупредиха, че „морбили е непосредствена заплаха във всеки регион на света“. През 2021 г. са регистрирани около 9 милиона случая на планетата и са загубени 128 000 човешки живота. Тревога буди спадът във ваксинационното покритие при това заболяване, отчетено в годините на пандемията COVID-19 и избухването на огнища в редица държави. Натрупал се е „резерв“ от 40 милиона деца, потенциално чувствителни към морбили.

За да бъдем колективно защитени срещу това заболяване е необходимо поне 95% от населението да е имунизирано, единствено така може да се постигне и поддържа елиминирането на морбили. Данните от края на 2021 г. са показали, че то е било само 81% по отношение на първата доза на ваксината срещу морбили и едва 71% при втората доза. Според CDC и СЗО това е най-ниското глобално покритие с ваксина срещу морбили от 2008 г. насам.

>>>Почти 40 000 000 деца в света са пропуснали ваксинацията срещу морбили

В България имунизационният обхват срещу морбили през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. е съответно 84.7%, 80.8% и 92.8% за първата доза и 83.9%, 84.3% и 83.7% за втората доза на ваксината. Червената лампа свети, приковавайки вниманието не само на здравните специалисти и учените.

Какви са често срещаните признаци и симптоми на морбили

Честите симптоми на морбили са висока температура, кашлица, хрема, зачервени и сълзящи очи (конюнктивит) и обрив. Малки бели петна обикновено се появяват от вътрешната страна на бузата 2 до 3 дни преди началото на обрива – това са т. нар. петна на Коплик-Филатов, които са отличителна черта на заболяването.

Обривът от морбили се състои от плоски червени петна, които се разпространяват от главата до долните крайници. Вирусът може да причини пневмония, възпаление на средното ухо (отит), болка и рани в устата, диария. Възможни са редки, но сериозни неврологични усложнения, които се развиват седмици до години след заразяването. Приблизително 1 до 3 на 1000 души, инфектирани с морбили, умират от респираторни или неврологични усложнения.

Групата с най-висок риск от развитие на усложнения от морбили включва неваксинирани хора на възраст под 5 години или над 20 години, както и лица с компрометирана имунна система и бременни жени. Заразяване по време на бременност може да доведе до преждевременно раждане и раждане на дете с по-ниско тегло.

Как става предаването на инфекцията

Вирусът се предава по въздушно-капков път или при директен контакт. Причинителят запазва жизнеспособността си до 2 часа след кихане или кашляне на заразен човек.

Инкубационният период е 1-2 до 3 седмици. Инфектираният човек е заразен за околните от 4 дни преди появата на обрива до 4 дни след това.

Кое прави вирусът причиняващ морбили толкова опасен

• Това е един от най-заразните инфекциозни агенти познати в медицината. Един инфектиран може да предаде болестта на 18 души.

• Инфекцията никак не е безобидна. Може да причини пневмония и енцефалит, които да са фатални. В 6% от случаите се развива пневмония и тя е най-честата причина за настъпване на смърт. Макар и рядко, нервната система също може да бъде засегната. Това става в 1 на 1000 случая на морбили, но цената е изключително висока поради риск от настъпване на трайни увреждания и смърт. Вирусът може да причини остър дисеминиран енцефаломиелит (възпаление на главния и гръбначния мозък), чиято клинична картина се разгръща 2 седмици след инфектирането. Субакутен склерозиращ панцефелат може да се появи, макар и изключително рядко, 7-10 години след инфекцията.
• След инфекция с морбили настъпва загуба на имунологична памет, т.е. състояние на имуносупресия или своеобразна имунологична амнезия с всички произтичащи от това последствия, включително увеличаване на риска от настъпване на смърт до 3 години след заразяването с този вирус. Това е така, защото морбили атакува и клетки на имунната система и „изтрива“ имунния отговор, който детето вече е развило в отговор на други поставени ваксини или прекарани естествени инфекции.

>>>Д-р Велислава Петрова: Вирусът на морбили изтрива имунната памет на организма

Механизмът на имунната амнезия не е напълно разбран, но изследователите смятат, че са необходими 2 до 3 години, за да се възстанови защитната имунна памет и може да отнеме до пет години, преди децата да преодолеят причинената от морбили имуносупресия. Това означава, че децата, заразени с вируса на морбили, трябва да бъдат повторно ваксинирани или повторно изложени на всички предишни заразни патогени, за да получат отново имунитет срещу тях. В този смисъл дългосрочните въздействия на инфекцията с морбили възпрепятстват непрекъснатите усилия на ваксинациите срещу останалите инфекциозни заболявания.

Субакутен склерозиращ паненцефалит

Субакутният склерозиращ паненцефалит (ССПЕ) е прогресивно неврологично заболяване при деца и млади хора, което засяга централната нервна система.

Повечето деца със субакутен склерозиращ паненцефалит са били инфектирани с морбили в ранна възраст, обикновено под 2-годишна възраст, след което е последвал латентен период от шест до осем години преди появата на неврологични симптоми. Въпреки дългия интервал между заразяването с морбили и началото на ССПЕ, учените смятат, че навлизането на вируса в мозъка настъпва скоро след инфекцията и прогресира бавно.

Първоначалните симптоми на ССПЕ включват лек когнитивен спад (например загуба на памет), промени в поведението (раздразнителност), нарушения в двигателната функция, включително неконтролируеми резки движения на главата, тялото или крайниците, възможно е да се появят гърчове, а някои от засегнатите ослепяват.

В напредналия стадий на заболяването пациентите губят способност да се движат, наблюдава се прогресивно влошаване на симптомите до коматозно състояние, а впоследствие и изпадане в персистиращо вегетативно състояние.

Повечето пациенти със ССПЕ умират една до три години след диагностицирането. В нисък процент случаи заболяването прогресира бързо и леталният изход е в рамките на три месеца след диагностицирането. При друга малка група болестта протича в хронична, бавно прогресираща форма, понякога с периоди на обостряне (рецидиви) и стихване на симптомите (ремисия).

Към момента не разполагаме с лечение за субакутния склерозиращ паненцефалит. Единственият начин за предотвратяването му е поставянето на ваксина срещу морбили.

Лечение

Не разполагаме с ефективно антивирусно лечение за морбили и се прилагат само средства за облекчаване на симптомите. Заразените биват изолирани и внимателно наблюдавани за евентуална поява на усложнения – такива се регистрират в 30%-40% от случаите. Центърът за контрол на заболяванията в САЩ препоръчва добавки с витамин

А за деца, хоспитализирани с морбили. Бактериалните суперинфекции (наслагване на бактериална инфекция след морбили), ако има такива, се лекуват с правилно подбрани антибиотици.

Хората без предишна ваксинация срещу морбили или инфекция трябва да получат ваксина в рамките на 72 часа или специфични имуноглобулини (изолирани от дарена кръв, която съдържа антитела срещу морбили) в рамките на 6 дни след контакт с пациент с морбили.

Можем ли да предотвратим морбили

Единственият начин да направим това е чрез прилагането на ваксина. Комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR ваксината) е безопасна и ефективна. Ефективността на две дози ваксина за предотвратяване на морбили е около 97%, а на една доза е около 93%. По данни на СЗО през 2018 г. около 86% от децата в света са получили една доза ваксина срещу морбили до първия си рожден ден спрямо 72% през 2000 г.

>>>Нараства броят на случаите на морбили в Съединените щати

Ваксинацията е довела до 73% спад на смъртните случаи от тази инфекция между 2000 г. и 2018 г. в световен мащаб и е предотвратила загубата на приблизително 23,2 милиона животи.

Възможно ли е ваксиниран човек да се разболее

Според специалистите такъв сценарий е възможен, но много малко вероятен. Би могъл да се случи ако имунната система е компрометирана, например поради прием на имуносупресиращи агенти поради трансплантация на тъкани и органи или химиотерапия при ракови заболявания.