Какви други заболявания и състояния приличат на болестта на Паркинсон?

Как се диагностицира болестта на Паркинсон? - първа част

Към момента няма кръвни или лабораторни тестове за диагностициране на Паркинсоновата болест. Следователно диагнозата се базира на анамнеза и неврологичен преглед. В някои случаи болестта на Паркинсон трудно може да бъде диагностицирана правилно в ранния етап от хода на болестта. Ранните признаци и симптоми на Паркинсоновата болест могат понякога да бъдат взети за ефекти на нормалното остаряване. Лекарите могат понякога да поискат да се направят образни изследвания на мозъка или лабораторни изследвания, за да се изключат други заболявания. Образните изследвания обаче, като компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), на мозъка на пациенти с Паркинсон обикновено изглеждат нормални. Тъй като много други заболявания имат подобни признаци, но изискват различно лечение, поставянето на точна диагноза е важно, така че на пациента да бъде приложено правилното лечение.

Редица заболявания могат да причинят симптоми, подобни на тези на болестта на Паркинсон. Пациентите със симптоми, подобни на паркинсоновите, които обаче са резултат от други причини, се счита, че имат паркинсонизъм (Паркинсонов синдром).  Някои от тези заболявания са:
Множествена системна атрофия.  Множествената системна атрофия (МСА) представлява група бавно прогресиращи разстройства, засягащи централната и автономната нервна система.  При МСА протеинът алфа-синуклеин образува вредни нишковидни агрегации в спомагателните клетки в мозъка, които са наречени олигодендроцити. При МСА може да има симптоми, наподобяващи Паркинсон. Заболяването може също така да приеме форма, която основно се характеризира с нарушена координация и увредена реч, или може да включва комбинация от тези симптоми. Други симптоми може да включват затруднено поглъщане, импотентност, запек и уринарни затруднения. Заболяването, което преди бе известно под името „Синдром на Шай-Дрегер“, се отнася за МСА с изразена ортостатична хипотония – спад в кръвното налягане при изправяне. МСА с паркинсонови симптоми понякога се нарича стриатонигрална дегенерация, а МСА с нарушена координация и увреждане на речта - оливопонтоцеребеларна атрофия. За съжаление много от симптомите на МСА или не се повлияват от медикаментите за лечение на Паркинсон, или терапевтичният отговор е минимален или краткотраен.
Деменция с телца на Леви. Деменция с телца на Леви е невродегенеративно заболяване, свързано със същите абнормни протеинови натрупвания (т.нар. телца на Леви), които се откриват и при болестта на Паркинсон, но тук са широко разпространени в големи области в целия мозък. Симптомите могат да варират от първични паркинсонови симптоми, като брадикинезия, ригидност, тремор и нарушения в походката, до симптоми, подобни на тези на болестта на Алцхаймер (загуба на памет, лоша преценка и дезориентация). В тези симптоми може да има флуктуации, или може драстично да се засилват и отслабват. Зрителните халюцинации са често един от първите симптоми, като болните може да страдат от други психиатрични разстройства, като налудни идеи и депресия.  Също така когнитивни проблеми се проявяват рано в хода на заболяването. Леводопа и другите медикаменти за лечение на болестта на Паркинсон могат да облекчат моторните симптоми при деменция с телца на Леви, но да влошат халюцинациите и налудните идеи и да се наложи засегнатите пациенти да бъдат лекувани с атипични антипсихотични препарати.
Прогресивна супрануклеарна парализа. Прогресивната супрануклеарна парализа (ПСП) е рядко прогресивно мозъчно заболяване, което причинява проблеми с контрола на походката и равновесието. Симптомите на ПСП се причиняват от постепенната загуба на клетки в мозъчния ствол. Има чести падания в началото на заболяването. Една от характерните особености на заболяването е неспособността да се движат правилно очите, което някои пациенти описват като замъглено зрение. Болните с ПСП често демонстрират промени в настроението и поведението, включително депресия и апатия, а също и лека деменция. ПСП често не се диагностицира правилно, тъй като някои от симптомите й са много подобни на тези на Паркинсоновата болест, болестта на Алцхаймер и други мозъчни нарушения. Симптомите на ПСП обикновено не реагират на медикаментозно лечение, или отговорът е минимален и краткотраен. ПСП се характеризира с отлагания на т.нар. тау-протеин.
Кортикобазална дегенерация. Кортикобазалната дегенерация (КБД) се дължи на атрофия на множество области на мозъка, включително мозъчната кора и базалните ганглии. Симптомите може да се появят първоначално в едната страна на тялото, но впоследствие засягат и двете страни. Симптомите са подобни на някои от характерните за болестта на Паркинсон, включително ригидност, нарушено равновесие и проблеми с координацията. Често има и дистония, която засяга едната страна на тялото. Други симптоми може да включват когнитивни и визуално-пространствени нарушения, апраксия (загуба на способността за извършване на познати целенасочени движения), колеблива и накъсана реч, миоклонус (внезапни неволеви контракции на мускули) и дисфагия (затруднено поглъщане). За разлика от Паркинсоновата болест КБД обикновено не се повлиява от медикаментозно лечение. Подобно на ПСП, тя се характеризира с отлагания на тау-протеин.

Няколко заболявания, включително МСА, КБД и ПСП, понякога се наричат „Паркинсон плюс синдроми“, защото имат симптомите на болестта на Паркинсон плюс допълнителни белези.

Статията се публикува със съдействието на www.parkinson.bg -  първият информационен сайт в България в подкрепа на болните от паркинсон и семействата им