Какви други заболявания и състояния приличат на болестта на Паркинсон? - част 2 - Неврологични разстройства и причини, свързани с околната среда

Паркинсонизъм в резултат на неврологични разстройства
Атеросклеротичен паркинсонизъм. Известен също и като псевдопаркинсонизъм или съдов паркинсонизъм, атеросклеротичният паркинсонизъм включва увреждане на мозъка поради множество инсулти. При този тип паркинсонизъм тремор рядко има, но деменцията и нарушенията в походката са често срещани. Пациентите с тази форма на паркинсонизъм почти не се повлияват от медикаментите, показани за лечение на болестта на Паркинсон.
Посттравматичен паркинсонизъм. Известен е също като посттравматична енцефалопатия или „синдром на боксьора“, като паркинсоновите симптоми могат да се развият след тежка черепно-мозъчна травма или чести травми на главата, свързани с бокс или други дейности. Този тип травми може също да причинят форма на деменция, наречена хронична травматична енцефалопатия.
Есенциален тремор. Наричан понякога доброкачествен есенциален тремор или фамилен тремор, това често срещано състояние е наследствено и прогресира бавно във времето. Треморът обикновено засяга еднакво и двете ръце и се засилва при движение на ръцете. Може да включва и главата, но обикновено не засяга краката. Есенциалният тремор се различава от Паркинсоновата болест и принципно не води до нея, въпреки че в някои случаи един болен може да страда и от двете заболявания. Страдащите от есенциален тремор нямат други симптоми на паркинсонизъм. Есенциалният тремор не се повлиява от леводопа и повечето от другите антипаркинсонови лекарствени средства, но има други медикаменти за лечението му.
Хидроцефалия с нормално налягане.  Хидроцефалията с нормално налягане (ХНН) е абнормно увеличаване на гръбначно-мозъчната течност във вентрикулите - вътрешните кухини на мозъка. Това води до увеличаване на размера на вентрикулите и повишаване на вътречерепното налягане. Симптомите включват нарушена координация, нарушен контрол на пикочния мехур, водещ до повишена честота на уриниране или инконтиненция, и прогресивно умствено увреждане и деменция. При болните също така може да има общо забавяне на движенията или да се оплакват, че чувстват краката си като „залепени“. Тези симптоми може понякога да се сбъркат с Паркинсон. Те не се повлияват от медикаментите за лечение на Паркинсоновата болест. За диагностицирането на ХНН се използват образни изследвания и мониторинг на вътречерепното налягане. ХНН може понякога да се лекува посредством оперативно поставяне на шънтова система, която насочва излишната гръбначно-мозъчна течност към корема, където тя се абсорбира.
Паркинсонизъм, придружаващ други състояния. Паркинсонови симптоми има и при лица, които страдат от други, съвсем различни неврологични нарушения, като болест на Уилсън, хорея на Хънтингтън, болест на Алцхаймер, спиноцеребеларна атаксия и болест на Кройцфелд-Якоб. Всяко от тези заболявания има специфични белези, които помагат за диференцирането му от Паркинсоновата болест.

Причини, свързани с околната среда
Постенцефалитен паркинсонизъм. Точно след Първата световна война вирусното заболяване летаргичен енцефалит засяга почти 5 млн. души по цял свят и след това през 1920 година внезапно изчезва. Известно в САЩ като „сънна болест“, това заболяване убива една–трета от болните и води до постенцефалитен паркинсонов синдром при много други. То причинява двигателно увреждане, което се проявява понякога години след първоначалното заболяване. (През 1973 г. неврологът Оливър Сакс издава книгата си „Пробуждане“, в която разказва за своята работа в края на 60-те години с пациенти с постенцефалитни увреждания в една болница в Ню Йорк. Използвайки леводопа - тогава експериментален медикамент - д-р Сакс успява временно да „пробуди“ тези хора от тяхното кататонично състояние.). В редки случаи други вирусни инфекции, включително западен енцефаломиелит по конете, източен енцефаломиелит по конете и японски енцефалит могат да причинят паркинсонови симптоми.
Паркинсонизъм, предизвикан от лекарствени средства. Обратима форма на паркинсонизъм може понякога да се причини от употребата на определени медикаменти, като хлорпромазин и халоперидол, които принципно се предписват на пациенти с психиатрични заболявания. Някои лекарствени средства, които се използват при стомашни проблеми (метоклопрамид), високо кръвно налягане (резерпин) и други, като валпроат, могат да причинят тремор и брадикинезия. Преустановяване на приема или намаляване на дозата на тези медикаменти обикновено води до резолюция на симптомите.
Паркинсонизъм, предизвикан от токсични вещества. Някои токсини може да причинят паркинсонизъм посредством различни механизми. Химикалът МРТР (метилфенилтетрахидропиридин) също причинява постоянна форма на паркинсонизъм, която много наподобява на Паркинсоновата болест. Учените открили тази реакция през 80-те години, когато пристрастени към хероин в Калифорния, които са приемали нелегален наркотик, замърсен с MPTP, започнали да развиват тежък паркинсонизъм. Това откритие, демонстриращо, че токсично вещество може да увреди мозъка и да причини паркинсонови симптоми, довело до драматичен напредък в изследванията върху Паркинсоновата болест.
Гуамски комплекс паркинсонизъм-деменция.   Среща се сред коренното население чаморро на остров Гуам и Марианските острови и може да се придружава от заболяване, поразяващо двигателните неврони, наподобяващо амиотрофичната латерална склероза (болест на Лу Гериг). Болестта бързо прогресира и смъртта обичайно настъпва в рамките на 5 години от появата на първите симптоми.

Статията се публикува със съдействието на www.parkinson.bg -  първият информационен сайт в България в подкрепа на болните от паркинсон и семействата им