Ранното установяване на сърдечни проблеми чрез мониторинг на GLS стойността предпазва пациенти на химиотерапия

Кардиологът д-р Динеш Тавендиранатан от кардиологичния център „Peter Munk“ ръководи международно проучване, което доказва предимствата от ранното тестване за възможни сърдечни нарушения при пациенти с онкологично заболяване. То би ги предпазило от сърдечна недостатъчност и други усложнения след подлагане на химиотерапия.

За съжаление, за един от 20 високорискови пациенти лечението на рака се състои в терапия, която може да увреди сърцето му. Експериментът трае 1 година и сравнява сърдечната функция на хора, подложени на антрациклинова химиотерапия, която дава много добри резултати, но може да доведе до кардиотоксичност.

Синдху Джонсън, която страда от рак на гърдата и е един от 307-те доброволци записани за проучването, споделя: „Когато чух диагнозата, се уплаших за живота си. Бях готова да се подложа на всякаква терапия, докато не разбрах, че в някои случаи рискувам да си създам други здравословни проблеми като например кардиотоксичност.”

Д-р Тавендиранатан ръководи Програмата за превенция на кардиотоксичността в центъра „Ted Rogers“ и е водещ експерт в същата област.
Той допълва: „Надявахме се нашето проучване да ни помогне в осигуряването на по-добра грижа за пациентите с онкологични заболявания, които и без това са изправени пред едно сериозно предизвикателство. Търсим начини да им спестим допълнителните притеснения, свързани със здравето на сърцето им.“

Измерване на LVEF и GLS стойностите на сърдечната дейност при пациенти на химиотерапия

Участниците в експеримента са разделени на две групи и са проследявани по време на целия курс на лечение. Едната група е подложена на стандартната процедура LVEF – фракция на изтласкване на лявата камера, чрез познатата форма на ултразвукова диагностика ехокардиография.

Останалите пациенти също са изследвани с помощта на ехокардиография, но при тях се измерва още една, допълнителна стойност - глобален лонгитудинален стрейн (Global Longitudinal Strain/ GLS).

Фракцията на изтласкване на лявата камера (LVEF) измерва количеството кръв, изтласквано от лявата камера на сърцето при едно негово свиване, а показателят GLS разкрива степента на деформация на сърдечния мускул.

Кардиологът допълва: „LVEF е по-скоро класически метод, който традиционно се използва за изследване на сърцето, но стойността глобален лонгитудинален стрейн ни дава по-ясна представа за сърдечното нарушение. Онова, което не знаехме е дали сме способни да намалим риска от кардиотоксичност веднага, когато установим, че органът не функционира нормално.”

Изследването “Strain Surveillance of Chemotherapy for Improving Cardiovascular Outcomes” (SUCCOUR) е публикувано в списание „Journal of the American College of Cardiology.“ Резултатите от рандомизираното клинично изпитване обаче не отговарят на първоначалните очаквания, тъй като между пациентите, чиято GLS стойност е измервана, и тези, при които не е, не се откриват почти никакви разлики в сърдечната функция. Важни в случая са участниците с нарушена сърдечна дейност, върху които екипът провежда своя научен експеримент.

Проследяване на стойността глобален лонгитудинален стрейн (GLS) намалява риска от кардиотоксичност

Контролът на стойностите на GLS предпазва сърцето от по-сериозно увреждане, в сравнение с традиционния начин за мониторинг. Проследяването на показателя също така намалява риска от кардиотоксичност, а нарушената сърдечна функция се диагностицира на по-ранен етап и в два пъти по-голям брой пациенти.

За онколозите и кардиолозите е изключително важно да предотвратят кардиотоксичност при болните. По време на втория етап от изпитването SUCCOUR отново се измерва показателя глобален лонгитудинален стрейн (GLS), за да се наблюдава сърдечната дейност и да се назначи превантивна терапия, ако се установи нарушение в нея. Резултатите показват, че превенцията е ефективна и намалява риска от по-сериозно увреждане и от развитие на кардиотоксичност.

Според д-р Тавендиранатан целта на чувствителен метод като измерването на GLS е да сигнализира за сърдечно нарушение, за да може то да бъде лекувано навреме. Той смята, че тогава повече пациенти ще получат адекватно медикаментозно лечение още с настъпването на лека промяна в сърдечната дейност, което би означавало и по-големи шансове да се избегнат усложнения.

Синдху, която страда от рак на гърдата, решава да участва в експеримента, защото е информирана, че наблюдението на стойността на глобалния лонгитудинален стрейн може да я предпази от опасната за раково болните пациенти кардиотоксичност.

Кардиологът забелязва отклонения от нормите в нейните показатели, което означава, че химиотерапията се отразява негативно на сърцето й. Тогава той назначава превантивно лечение с медикаменти. След приключването му сърцето на пациентката възстановява нормалната си дейност, а тя не развива кардиотоксичност.

Рутинно проследяване на GLS показателя при пациенти, подложени на химиотерапия

Д-р Тавендиранатан препоръчва да се обмисли включването на GLS стойността по време на химиотерапия като част от рутинното наблюдение върху сърдечната дейност на пациентите.

Проучването се извършва едновременно в 28 центъра със съдействието на д-р Томас Маруик от института по сърдечни заболявания и диабет „Baker“ и д-р Томоко Негиши от изследователски институт “Menzies.“

Ученият силно се надява в бъдеще проследяването на глобалния лонгитудинален стрейн да бъде неразривна част от клиничната практика.

Синдху споделя: „Клиничното изпитване ми върна надеждата. С благодарност мога да кажа сега, че се чувствам добре и терапията срещу рака дава резултат.”

Работата на д-р Тавендиранатан е подпомогната от Центъра за изследвания на сърцето “Ted Rogers“, дарители от фондация „Toronto General & Western“ и други. Принос има и центърът за онкологични заболявания „Princess Margaret.“