Имунитетът срещу COVID-19 може да трае 6 месеца и дори повече

Ново проучване върху изграждането на антитела носи известна надежда, че поне няколко месеца след възстановяване човешкият организъм е защитен. Особено във време, когато случаите на заразени и починали с коронавирус по целия свят се увеличават. Според специалистите хората, които са излекувани от коронавирусна инфекция, произвеждат антитела срещу вируса, които се увеличават бързо през следващите няколко месеца. Така твърдят експерти от Медицинския институт „Howard Hughes“, начело с Майкъл Нусенцвайг, които са на мнение, че 6 месеца след инфекцията антителата не само стават по-силни, но и по-ефективни в борбата с мутиралите версии на вируса SARS-CoV-2.

Докладът е все още предварителен, тъй като не е получил одобрение от представителите на научните среди. Данните са качени на сървъра biorxiv.org. Нусенцвайг, който е имунолог към университета „Rockefeller“ в Ню Йорк Сити, пояснява: „Резултатите от него показват, че имунната система на по-рано инфектирани хора може да има изграден защитен механизъм срещу коронавируса, ако отново се срещне с него. Хубавата новина е, че в рамките на поне 6 месеца преболедувалите е много малко вероятно отново да се разболеят.“

Лео Стамататос, имунолог към Центъра за изследвания върху рака „Fred Hutchinson“, смята, че все пак проучването ще помогне на експертите да изчислят колко време трае имунитетът на човека и колко устойчива е имунната му реакция.

Дългият път до откритието

Екипът на Нусенцвайг започва набирането на пациенти, излекувани от COVID-19, още през април по време на пика на пандемията в Ню Йорк. Тогава случаите на заразени в щата наброяваха 10 000 на ден, а болниците бяха залети от пациенти в интензивните отделения и на апаратно дишане.

Учените вземат кръвни проби от 149 участници в изследването и ги анализират за наличие на имунни клетки, които изграждат антителата в организма. Антителата се насочват конкретно към самия вирус и не му позволяват да навлиза в другите клетки. Нусенцвайг уточнява: „Идеята ни бе да открием такива неутрализиращи антитела. Ако съществуват, ще знаем коя точно част от вируса трябва да атакуват разработваните в момента ваксини. Тези антитела могат да послужат и като основа за създаването на ново лекарство. Молекулите, които експертите пречистват, биха могли да се произведат в големи количества и отново да се вкарат в тялото на човека, за да се предпази или лекува от COVID-19.“

Нусенцвайг и колегите му публикуват за първи път своите открития в списание „Nature“ през месец юни 2020 г. 1 месец след инфекцията, всички 149 пациенти са имали изградени антитела. Кристиан Геблер, лекар и имунолог в лабораторията на Нусенцвайг, вярва, че имунната ни система е способна да си създаде ефективни антитела срещу вируса SARS-CoV-2.

Нивата на антитела в кръвта са сравнително ниски, но учените са оптимисти, тъй като ги откриват във всички преболедували. Те смятат, че така ще бъде улеснен процесът по създаване на ваксина. Ваксина, която стимулира производството на въпросните антитела може да се окаже ефективна за по-голямата част от населението.

Екипът решава да разгледа отблизо антителата на 6 пациенти и открива, че те функционират много ефективно. През последните няколко месеца учените съсредоточават усилията си върху десетина изследвания, насочени конкретно към два вида от важните антитела. През септември провеждат експеримент с лабораторни мишки, който разкрива, че по-голямо количество от антителата ги защитава от инфекция със SARS-CoV-2. Заключението е публикувано в списание „Journal of Experimental Medicine.“

В друго изследване специалистите също се натъкват на обнадеждаващи данни, този път при макаци резус. Нусенцвайг е категоричен, че антителата са наистина много мощни.

Предстои учените да проведат първа фаза от клиничното изпитване за безопасността на антителата върху хора. Въпреки това използването им като част от терапия не се очаква да се случи в обозримо бъдеще.

Дотогава основният страх на хората е какво предстои след 6 месеца или година и дали вече излекуваните от COVID-19 все още ще бъдат защитени.

Остатъчни коронавирусни молекули в обвивката на червата

В края на август Нусенцвайг и колегите му започват втория етап от изследването си. За период от 6 седмици те вземат кръвни проби от 87 от общо 149-те доброволци, за да проверят дали все още имат антитела.

Експертите признават, че нивата им са били много по-ниски, но все пак антитела са съществували. При някои от пациентите концентрацията им е спаднала с повече от 50%. Според Геблер подобен развой на събитията е нормален при инфекциите.

По-интересно е друго тяхно откритие – броят на B-клетките остава почти без промяна. Те са вид имунни клетки, които „помнят“ патогените, с които са се срещали, и образуват нови антитела, в случай че отново се сблъскат с тях.

Генетична адаптивност на B-клетките

Всяка B-клетка съдържа така наречените генетични инструкции за изграждане на антитела. Екипът се натъква на интересно откритие при шест от доброволците, изследвани още през първата фаза. Те забелязват, че техните B-клетки са приели генетични мутации, които да модифицират антителата така, че да се справят с вируса.

Някои от мутациите позволяват на антителата по-лесно и по-здраво да се закрепят към вируса SARS-CoV-2 или към негови варианти, създадени в лабораторни условия. Нусенцвайг признава, че не са очаквали подобна генетична адаптивност от клетките.

При хронична инфекция като HIV или херпес, когато вирусът живее дълго време в човешката тъкан или клетки, антителата често реагират именно по такъв гъвкав начин.

„Проблемът при коронавирусите е, че те обикновено твърде бързо изчезват от тялото след излекуване на инфекцията. Имунната система няма нужното време да усъвършенства и адаптира антителата си срещу тях, а в случая конкретно срещу SARS-CoV-2.

Екипът не изключва възможността в човешкото тяло да остават остатъчни вирусни частици, затова решава да провери за наличието им в стомашно-чревния тракт. Също както е при белите дробове, червата са покрити с вид клетки, които вирусът SARS-CoV-2 може да атакува.

Заедно с лекари от болница „Mount Sinai“ те изследват биопсии на 7 от 14 пациенти, излекувани от COVID-19. В съединителната тъкан на червата изследователите попадат на следи от вируса, включително на спайк протеините на новия коронавирус SARS-CoV-2.

Възможно е антителата да са мутирали в отговор на остатъчния вирусен антиген, съхранил се в човешките черва. Нусенцвайг обаче е на мнение, че новият вирус може да е скрит и на други места.

Според учения предстои да се разбере доколко тези прикрити вируси в тялото на човека влияят върху здравословното му състояние – дали тяхното наличие отключва леки, но упорити симптоми, или имат потенциала да поставят началото на нова инфекция.