Испания е шестата държава в света, която одобри евтаназията

Испанските депутати дадоха зелена светлина на закона, чрез който евтаназията и подпомогнатото самоубийство стават законни. 202 депутати казаха „да“ на възможността хора, страдащи от изключително сериозни, тежки и нелечими заболявания да сложат край на живота си ако поискат. 141 гласуваха „против“, двама са "въздържали се".

Законът беше одобрен от Долната камара през декември 2020-а и беше изпратен до Сената, където също беше одобрен и върнат с промени. Реално регламентът ще влезе в сила след три месеца.

Испания е шестата държава в света и четвъртата в Европа, която приема законодателство, целящо да осигури достойна смърт на хора в изключително тежко и необратимо здравословно състояние. Досега да помогнеш на човек да сложи край на живота си се наказваше от закона със затвор до десет години. Новият закон на практика декриминализира подобни практики.

Политиците за евтаназията

Вносители на проекта са представителите на управляващата Испанска социалистическа работническа партия, които бяха подкрепени от баските и каталунски независими депутати и от други леви и центристки партии. Десните и крайнодесните политически формации се обявиха против. Крайнодясната партия „Вокс“ обяви, че ще оспори решението пред Конституционния съд.

Министърът на здравеопазването Каролина Дариас заяви, че с това решение Испания върви в посока признаване на човешките права и към по-хуманно общество с повече справедливост. От своя страна депутатът от „Вокс“ Хосе Игнасио Еханис определи евтаназията като антимедицински и противоконституционен акт и изрази притеснението си, че законът ще въздейства болните от тази особено уязвима група и ще ги подтикне към евтаназия. Според него, да се одобри подобен регламент е безотговорно, особено ако първо не е развита добре палиативната грижа, защото без нея пациентите не могат да избират. От „Вокс“ бяха категорични, че ще обжалват и законът ще бъде забранен, защото „в нашето общество триумфира животът, а не смъртта“.

Законът

Евтаназия може да поиска всеки пълнолетен, който е испански гражданин или законно пребиваващ в страната и който е напълно способен да действа съзнателно, самостоятелно и информирано. Кандидатите трябва да получат медицинска информация за процеса, да бъдат запознати с алтернативите и да имат достъп до палиативни грижи.

Най-важното обаче е, човекът да страда от тежко, нелечимо заболяване с ограничена прогноза за живот.

За да бъде ясно, че върху болния не е оказан външен натиск, той подава две заявление с разлика между тях от 15 дни. И след всяко подаване на заявление лекарят е длъжен да разясни случая, за да може пациентът да разполага с пълната информация. Когато комисията одобри процедурата, се изисква задължително потвърждение от кандидата. Предвидена е възможност процедурата да бъде прекратена по всяко време от този, който я е поискал.

Във всяка от автономните области ще бъде създадена комисия, в която трябва да има най-малко седем члена. Тя включва различни специалисти, сред които медици и юристи.

Евтаназията може да се извърши в държавни, частни здравни центрове или в дома на пациента.

Историята на Рамон Сампедро

Темата за евтаназията в Испания и обществените дебати за нея започват в края на 90-те. Тогава парализираният Рамон Сампедро записва извършеното с чужда помощ самоубийство, което съдът му е отказал преди това. Сампедро е на 27 години, когато след инцидент при гмуркане остава напълно обездвижен на легло. Той е талантлив писател, а близките му се грижат за него с огромна любов и преданост. Въпреки това 30 години след инцидента той не спира да се бори за смъртта си. Минава през съдебна битка за нея. Между другото, историята на Рамон Сампедро вдъхновява режисьора Алехандро Аменабар за филма му „Морето в мен“, който спечели Оскар за чуждоезичен филм през 2005 г. Лентата разказва почти документално за дългогодишната битка със закона на инвалидизирания мъж, който иска правото да прекъсне нишката на живота си. Образът на Рамон е пресъздаден във филма от друго голямо име не само на испанското, но и на европейското кино – Хавиер Бардем.

Държавите, в които евтаназията е законна

Норвегия е първата страна в Европа, в която евтаназията е узаконена, което става през 2001 г. Тя не е престъпление при условие, че отговаря на изискванията в закона и е по искане единствено на болния, но не и на семейството му. Непълнолетните след 12-годишна възраст също могат да я поискат, но се нуждаят от съгласието на родителите си до 16 години.

В Белгия тя е законна от 2002 г., а в Люксембург от 2009-а.

В Португалия беше одобрена преди няколко месеца, но Конституционният съд отхвърли регламента с аргумента, че са използвани „неточни“ концепции.

През 2016-а в Канада осъществиха законодателни промени, според които не се смята за престъпление помощта при смърт. Правилата, при които тя се допуска, са изключително строги. Законът не позволява помощ при непълнолетни и при хора с психични заболявания. По данни на канадското министерство на здравеопазването през 2019 г. има 5631 асистирани смъртни случая. 67,2% са при пациенти с рак, 10,8% при хора с терминални респираторни заболявания и 10,8% с неврологични. По-голямата част от всички тях или 82% са получавали преди това палиативни грижи и са на възраст над 65 години.

Единствената държава в Латинска Америка, в която евтаназията е регулирана, е Колумбия. Макар че колумбийският Конституционен съд я декриминализира през 1997 г. , едва през 2015 г. тя беше разрешена със закон.

Нова Зеландия организира национален референдум. През октомври 2020-а новозенландците бяха призовани да решат дали евтаназията да бъде легализирана. 65,2% от хората подкрепиха идеята. Законът, предложен от правителството на Нова Зеландия позволява на неизлечимо болни с по-малко от шест месеца живот да избера асистираната смърт, но при условие, че тя е одобрена от поне двама лекари. Очаква се до края на 2021 г. тя да бъде узаконена.

Независимо от това колко държави подкрепят евтаназията, тя ще продължава да бъде един от най-комплексните и спорни въпроси и сега, и в лъдеще. Една от причините затова е, че в нея се пресичат медицината, морала, философията, правото, религията. И най-вероятно и напълно обяснимо споровете ще продължават.