Няма причина пациентите с ревматични заболявания да не се ваксинират срещу COVID-19

Започването на навременно лечение на ревматоиден артрит е изключително важно за това заболяване, тъй като нелекувано, то води до тежка инвалидизация. В допълнение при пациентите с ревматоиден артрит, особено тези, при които заболяването не е добре контролирано, има по-голям риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания и инсулти. Според специалистите пациентите не бива да спират приема на медикаменти и по време на пандемията от COVID-19, тъй като това може да има тежки последици върху тях. „Данните от литературата показват, че болните с автоимунни възпалителни заболявания не боледуват по-често от общата популация. Без да има статистически достоверна разлика, малко по-висока е заболеваемостта при болните със системен лупус и васкулити.

При тези болни се установява и малко по-висока смъртност“, обяснява проф. Румен Стоилов, ревматолог в най-голямата Клиника по ревматология в България в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Той съветва пациентите с ревматични заболявания да се ваксинират срещу новия вирус, тъй като за тях това крие много по-малък риск, отколкото срещата с болестта.

Ваксината не е подходяща единствено за болни с ревматоиден артрит, васкулити или някои онкологични заболявания, които са на лечение с ритуксимаб. Това е медикамент, който влияе върху B клетките, които пък са отговорни за хуморалния имунитет. В резултат тези болни не могат да изградят имунен отговор към ваксината, пояснява проф. Стоилов, който е и председател на Българското дружество по ревматология.

Диагностика на ревматоиден артрит

Въпреки че е най-разпространеното ревматоидно заболяване, диагностиката на ревматоидния артрит обикновено се бави с години. Разнообразните, понякога нетипични симптоми, трудният достъп до ревматолог и масовото неразпознаване от личните лекари са в основата на това.

Има съвременни имунологични маркери, които с голяма точност могат да помогнат за правилната диагноза.  Става въпрос за високоспецифични автоантитела, характерни за РА: антитела срещу CCP, антитела срещу MCV, ревматоиден фактор от клас ИгМ, ИгГ и ИгА, както и възпалителни реактанти като СУЕ и CRP. Aнтителата срещу CCP и срещу MCV се отличават с висока чувствителност (82% ) и специфичност (97%) и могат да бъдат положителни средно около 7 години преди диагностицирането на заболяването ревматоиден артрит.

„Ако трябва да ги подредим по важност, те формират най-важните биомаркери, които да бъдат изследвани при съмнение за ревматоиден артрит“, обяснява д-р Георги Василев, имунолог в Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Вместо тях, пациентите често биват насочвани за изследване на т.нар. ревмафактор, който е неспецифичен и често дава фалшиво успокоение, допълва имунологът. Според него пътят до поставянето на диагнозата е активен процес и изисква участие и от страна на пациента. „Болният е първият, който да разпознае болестта (да осъзнае „че нещо е не както трябва”, „нещо ми има” - например болката, отокът и сутрешната скованост в ставите на ръката са налице всеки ден и не минават от само себе си, а напротив усилват се и пречат на работните и битовите задължения)  и да потърси помощта на лекаря“, убеден е той.