Протест в подкрепа на Мая Илиева събра медицински специалисти пред МБАЛББ „Света София“, МЗ и пред общината във Варна

Председателката на Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС) Мая Илиева е отново на прицел. След шест месеца работа в интензивното отделение на болницата за лечение на белодробни болести „Св. София“ и ден преди изпитателният срок да изтече договорът й е прекратен. В заповедта няма мотиви, няма и забележки. На въпроса й защо, отговорът е, че имало устни оплаквания от екипа, че е много конфликтна.

Ако да търсиш правата си и да ги отстояваш, като съхраниш честта и достойнството си, означава, че си конфликтен, то Мая Илиева е със сигурност точно такава.

„Днес отново усетих подкрепата на най-близките, на колегите, които врат и кипят и не спират повече от година да водят битката за промени в системата. Особено съм щастлива от подкрепата, която получих от пациентите, за които се грижа. Тя ме докосна по особен начин“, сподели медицинската сестра, която за втори път губи работата си.

Това не я кара да наведе глава, нито да се откаже. Както много пъти е казвала: „Не зная какво точно ще се случи, но съм сигурна в едно и то е, че няма да се откажем, защото този е правилният път“.

Освобождават Мая в момент, когато болницата е пуснала обява, че търси медицински сестри. „Затова днес пуснах документите си в здравното министерство за работа отново в МБАЛББ „Св. София“ и сега чакам резултата“.

Договорът на председателката на СБМС е прекратен на 2 юни 2020. На същата дата предизвестие за прекратяване на трудовия договор получава и Елена Якшева, председател на секцията на СБМС в УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ в Стара Загора. В този случай има мотив и той е съкращаване на щата.

На психологически натиск е подложена и председателката на секцията в Университетската болница Бургас Мария Николова. А тук е мястото да припомним дисциплинарните наказания на Бойка Анастасова, която е също председател на новата синдикална структура в „Пирогов“.

Картината със сигурност се изяснява. Едва ли този натиск е случаен, както не може да бъде случайно искането от страна на директорите на тези болници, чийто принципал е МЗ, да им бъдат представени списъците с имената и длъжността на членовете на синдиката.

Затова на 8 юни 2020-а от СБМС сигнализираха министър Кирил Ананиев с копия до председателя на НС, президента, министър-председателя, омбудсмана, Комисията за защита от дискриминацията и Комисията за взаимодействие с НПО и жалби на гражданите. „Внесохме сигнала до министър Ананиев, защото той е принципалът и длъжностното лице, което трябва да контролира спазването на законите. Сега чакаме отговор“, каза Мая Илиева. И докато институциите у нас се решат да отговорят(ако го направят, разбира се) вече има реакция в странство както от медии, така и от синдикални организации в Швеция, Австрия, Франция, Каталуния.

Може ли през 2020-а в европейска държава, която е член на ЕС да бъдат прилагани репресии срещу хора, които властта определя като неудобни? Може ли да има натиск върху правото да създадеш синдикална организация, чиято основна задача е да защитава правата на работещите? А да сплашваш хората, които отстояват правата си?

Не, не може, но когато става дума за нормална, подчиняваща се на правилата държава, в която няма двойни стандарти, а законите са валидни за всички.

И да, може. Може, когато става дума за страна, в която хаосът се е настанил с пълна сила, в която на черното се казва бяло, в която има закони, но начините, по които те биват прилагани са нещо различно. Страна, в която водещ е страхът.
И точно, защото от СБМС са доказали, че не се страхуват, днес освен пред болницата протестираха и пред здравното министерство.

Те няма да се откажат, защото ценят себе си, достойнството си като професионалисти и личности и са наясно, че водят битка за честта на професията, но и за бъдещето на една система, която трудно може да бъде приета като опазваща, съхраняваща здравето.

А кой по-добре от тях – сестри, акушерки, физиотерапевти, лаборанти, фелдшери, знае това. Защото те са в системата и са наясно как тя се движи по ръба. И затова отказват да я следват и няма да се примирят да бъдат роби. Въпросът е дали обществото ще застане зад тях или ще се примири, ще наведе наглава и ще предпочете ролята на наблюдател. Отговорът няма да закъснее. И дано е в полза на достойнството, честта, правата и истината.