Ципрофлоксацин трябва да се използва с повишено внимание при сърдечни проблеми

Употребата на ципрофлоксацин и други антибиотици от клас флуорохинолони може да бъде свързана с нарушаване на нормалните функции на съединителната тъкан. Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) предупреждава, че флуорохинолоновите антибиотици могат да доведат до нарастване на честотата на редки, но сериозни проблеми като руптури и разкъсвания на аортата. Тези разкъсвания могат да причинят опасно кървене или дори смърт. Други странични ефекти могат да бъдат руптура на сухожилията, отлепване на ретината и тендинит. Тези събития могат да възникнат при системната употреба на флуорохинолони, прилагани през устата или чрез инжекция.

Изследването върху миши аорти

Особено притеснително е, когато под действието на това лекарство се нарушава целостта на съединителната тъкан на аортата. Проучвания разглеждат възможна връзка между флуорохинолоните и сърдечносъдовите проблеми. Учени установили, че пациентите, които приемали медикаментите, имали по-висок риск от аневризми и разкъсвания, за разлика от онези, които не са приемали антибиотици.

Въпреки че изследванията сочат връзката между флуорохинолоновите антибиотици и повишения риск от аортни заболявания, те не доказват, че лекарствата причиняват проблемите. За да се определи дали има общо с причинно-следствения ефект, специалистите работили с миши модел на аневризми на човешката аорта. "В нашето изследване гризачите с нормални или умерено стресирани аорти получиха или ципрофлоксацин, или плацебо. След 4 седмици разгледахме съдовете им", обяснява д-р Юн Шън от Медицински колеж "Бейлър".

Резултатите показали, че животните със здрави кръвоносни съдове, третирани с лекарството, не проявяват значителни негативни ефекти върху аортата. При мишките с умерено стресирани съдове, получили плацебо, 45% от тях развили аневризма, 24% - аортна дисекция и нито една не е имала разкъсване. От друга страна 79 на сто от гризачите с умерено стресирани аорти, които получават антибиотика, развиват аневризма, 67 на сто - аортна дисекция и 15 на сто имали фатални разкъсвания. Тези резултати са подобни при мъжките и женските гризачи. "Нашето проучване показва, че при този модел на умерено стресирана миша аорта експозицията на ципрофлоксацин води до по-бързо и по-тежко развитие на болестта", коментира Шън.

След това учените разгледали по-подробно ефекта от антибиотика върху главния кръвоносен съд на гризачите, търсейки следа в механизма на неговото действие. В сравнение с аортите на животните, получили плацебо, тъканта на аортата при тези, третирани с медикамента, показва по-голямо разрушаване и фрагментация на еластичните влакна и намалена активност на ключовия ензим LOX, който участва в стабилизирането на извънклетъчната матрица. Специалистите забелязали и повишено действие на ММР ензимите (матриксни металопротеинази), които имат общо с деградирането на тази същата матрица. Също така се активира и процесът, водещ до клетъчна смърт.

Отделни лабораторни експерименти върху човешки клетки на гладката мускулатура на аортата разкриват, че антибиотикът нарушава естествените процеси, които поддържат целостта на извънклетъчната матрица, която е от съществено значение за нормалната аортна функция. "Откритията ни подкрепят тревогите, които предишни ретроспективни клинични проучвания повдигат. Ципрофлоксацин и други антибиотици от същия клас трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с аортна дилатация", допълва Шън.

Кои пациенти трябва да внимават с флуорохинолоновите антибиотици

Ципрофлоксацин и останалите флуорохинолонови антибиотици са одобрени и се използват за лечение на определени бактериални инфекции повече от 30 години. Тези лекарства унищожават или спират растежа на бактериите, които могат да причинят заболяване.

Препоръката на FDA е лекарите да бъдат предпазливи и да избягват предписването на флуорохинолонови антибиотици на пациенти, при които има риск, освен ако няма други възможности за лечение. Хората, които трябва да внимават с този клас лекарства, са тези с анамнеза за запушвания или аневризми на аортата или други кръвоносни съдове, с някои генетични заболявания (синдром на Марфан и синдром на Елерс-Данлос), при които се наблюдават промени в кръвоносните съдове, с високо кръвно налягане и възрастни хора.