Защо хората с деменция се изгубват

Деменцията засяга когнитивните способности на човека като памет, език, умение за разрешаване на проблеми. Тя настъпва в резултат на нарушения в мозъчната дейност и може да доведе до сериозно влошаване качеството на живот на болния.

Хората с деменция често се изгубват или са обявени за изчезнали. Според проф. Майкъл Хорнбергер от Медицинското училище „Norwich“ към Университета на Източна Англия проблемът, за съжаление, е световен. Около 70% от болните изчезват поне веднъж, останалите – много по-често.

Само във Великобритания всяка година около 40 000 пациенти с неврологичното заболяване се изгубват за първи път. Ученият е скептичен и смята, че броят им ще расте с нарастването броят на заболелите като цяло.

Екип от експерти опитва да намери връзка между стотиците изчезнали хора с деменция, въз основа на подадените в полицията сигнали, и пътната инфраструктура около дома на всеки от тях. Така те се надяват да начертаят насоки за предотвратяване на подобни случаи, или поне за тяхното ограничаване.

Първото изчезване е по време на рутинно, обичайно занимание

Професорът споделя своя опит: „За нещастие, първият път, когато изчезне пациент с деменция, е напълно неочаквано. Може да се случи, докато е излязъл на разходка с кучето или пък е отишъл да купи вестник от будката. Изчезването обаче може да се окаже животозастрашаващо, а причините за него не са напълно изяснени.“

Изследователският екип не изключва вероятността пътната мрежа да допринася за погрешните решения на болните хора, когато излязат навън, което в крайна сметка да води до тяхното изгубване.

Учените разглеждат полицейските доклади от 210 случая на изчезнали пациенти с деменция в Норфолк за последните три години, като обвързват маршрута и обстоятелствата със самата инфраструктура и нейната сложност.

Гъстата пътна мрежа затруднява избора на болните с деменция

Вайсак Путусерипади учи в Медицинското училище „Norwich“ към Университета на Източна Англия и също участва в изследването. Той пояснява: „Знаем, че деменцията прави хората още по-дезориентирани. Затова искахме да проверим дали има връзка между изчезналите пациенти и заобикалящата ги среда. Съсредоточихме се най-вече върху чертежите на пътната инфраструктура, тъй като само те можеха да ни разкрият доколко сложни са пътищата, пресечките им, кръстовищата, както и дали има някаква строга организираност или не.

Забелязахме, че колкото по-гъста е пътната мрежа, по-големи и сложни са кръстовищата и по-малко са правите улици, толкова по-висок е рискът от загубване при хора с неврологични нарушения.

Според нас всяко кръстовище изисква от човека да взема решение, да прави избор накъде да тръгне. Колкото по-голям е изборът, толкова по-трудно е за пациентите с деменция да изберат правилната посока. Големият брой възможности увеличава риска от грешка и съответно от загубване.

Надяваме се, че след като посочим рисковите фактори, свързани със заобикалящата среда, ще бъде по-лесно да се разграничат потенциално опасни за хора с деменция зони. А когато знаем кои са те, ще можем да предприемем мерки за превенция, така че болните да се чувстват по-уверени и не толкова объркани, когато се намират в тях.

Не по-малко важно е, че ще насочим вниманието на специалистите към изграждане на една по-удобна и безопасна за пациенти с деменция градска среда.

Статията, свързана с пътната мрежа и как тя допринася за изчезването на хора с деменция, е публикувана в списание „Scientific Reports“ на 29.10.2020 г. 

Прочетете още: Стратегии за успешна комуникация с хора, страдащи от деменция.