Разболяваме се по-често през зимата, но не заради студа

Акценти

Почти всеки е чувал, че студеното време ни разболява. Често за простудата или грипа обвиняваме леката дреха, вдишването на ледения въздух, спането в студена стая или падналия ненадейно дъжд или сняг, който ни е намокрил.

Разбира се, това е напълно възможно, но според някои нови проучвания връзката между зимата и болестите е по-сложна, отколкото си мислим. Ниските температури не причиняват инфекции. Те влияят на редица други биологични, екологични и социални фактори, които увеличават риска от респираторни заболявания, особено през зимните месеци.

Настинките и грипът се дължат на вируси, а не на студения въздух. Риновирусите, „виновни“ за обикновената настинка, и грипните вируси се предават от човек на човек чрез капчици във въздуха или физически контакт, без значение каква е температурата навън.

» Защо се разболяваме по-често през зимните месеци

Студеният и сух въздух помага на вирусите да оцеляват по-дълго

Ръстът на респираторните инфекции традиционно е по-голям през зимните месеци в световен мащаб. До известна степен тази тенденция може да бъде обяснена с начина, по който ниските градуси и влажност влияят на самите вируси в заобикалящата ни среда. Изследванията разкриват, че много респираторни вируси, включително грипните и коронавирусите, оцеляват и запазват способността си да заразяват по-дълго, когато въздухът е студен и сух.

По-малкият размер капчици се задържат по-дълго в сухия въздух

Сухият въздух също така води до по-бързото изпаряване на капчиците, които хората отделят, докато дишат, говорят, кашлят или кихат. Техният размер намалява, което им позволява да се задържат по-дълго във въздуха и съответно увеличава вероятността да бъдат вдишани от някого. Накратко, студеният и сух въздух създава предпоставки за задържане и разпространение на вирусите.

Студът свива кръвоносните съдове

Друга причина за по-големия брой респираторни заболявания през зимата е влиянието на студения въздух върху начина, по който тялото се предпазва от инфекции. Вдишването му понижава температурата в носа и дихателните пътища, което причинява свиване на кръвоносните съдове, а оттам и по-слабо кръвоснабдяване на тъканите. По-малкото количество кръв в повърхностния слой на носа и дихателните пътища би могло да отслаби локалната имунна защита, чиято задача е да открие и унищожи патогените, преди да се е развила инфекция.

При хората с по-чувствителна дихателна система излагането на студен въздух и стресът, който това причинява, могат да нарушат нормалната функция на дихателните пътища.

Тълпи и физически контакт

Сезонните промени в човешкото поведение и затворените пространства също играят важна роля. Когато е студено, хората прекарват повече време на закрито, често в близък контакт с околните. В препълнените помещения с лоша вентилация се натрупват вирусни частици, които бързо се предават от човек на човек.

Оскъдна слънчева светлина и по-малко витамин D

През зимата слънчевата светлина е оскъдна, което води до намалено производство на витамин D, чийто недостиг отслабва имунната система.

Сухият въздух нарушава защитната функция на мукуса в носа и гърлото

Отоплението на закрито създава усещане за комфорт, но в същото време изсушава въздуха. Сухият въздух от своя страна изсушава носната лигавица и гърлото, което пък потиска защитната функция на мукуса. Мукусът (слузта) отговаря за „улавянето“ на вирусите и тяхното изхвърляне навън – т.нар. мукоцилиарен клирънс. В случай че процесът на прочистване бъде нарушен, вирусните частици по-лесно навлизат и инфектират клетките.

Съпътстващите респираторни заболявания водят до по-тежко протичане на вирусните инфекции

Студеното време е особено опасно за хората със съпътстващи респираторни заболявания като астма или алергичен ринит. Епидемиологичните проучвания сочат, че през зимата състоянието на тези пациенти се обостря, което крие риск и от по-тежко протичане на респираторни инфекции.

От всичко изброено по-горе става ясно, че ниските температури позволяват на вирусите да оцеляват по-дълго, липсата на достатъчно слънчева светлина намалява производството на важния за имунитета ни витамин D, а сухият въздух отслабва защитната функция на мукуса в носа и гърлото. Няма обаче доказателства, че самият студен въздух причинява настинка или грип. Той по-скоро повишава риска от разболяване.

Как да намалим риска от разболяване през зимата

Важно е да запомним, че добрата вентилация (честото проветряване) и поддържането на оптимална влажност през зимата ограничават разпространението на вирусите.

Подсилването на имунната система, включително с прием на витамин D, също може да помогне да се предпазим от инфекции през зимата.

Препоръките на специалистите по обществено здраве са най-полезни, когато са насочени към начините, по които се предават вирусите. Те не бива да заблуждават хората, че самото излагане на студен въздух крие риск от разболяване. Да, студът и болестите са свързани, но не така, както смятат повечето граждани. Връзката е много по-сложна. Ниските температури създават нужните биологични, екологични и социални условия за лесно разпространение на вирусите. Това обяснява по-високата честота на респираторни инфекции през зимата.