Слушалки: вредни ли са за слуха и как влияят на концентрацията ни?

Музика по пътя към работа, подкаст по време на домакинските задължения, слушалки в офиса и дори преди заспиване. За много хора звукът вече е постоянен фон на деня. Кога този навик е безобиден и кога започва да пречи на слуха, вниманието и общуването?

Ако трябва да посочим един аксесоар, без който много млади хора трудно си представят ежедневието, слушалките вероятно ще бъдат сред първите отговори. Те са с нас в градския транспорт, на улицата, в офиса, във фитнеса, докато готвим или просто се прибираме у дома.

За 24-годишната нюйоркчанка Атира Гали слушането на музика е толкова обичаен навик, че според годишната статистика на Spotify до средата на ноември 2025 г. тя е натрупала 33 500 минути музика. В интервю за CNN Гали признава, че дори миенето на чинии й е скучно без слушалки.

Тя не е единствената. Според данни на Edison Research за първото тримесечие на 2026 г. американците на възраст между 13 и 34 години прекарват средно по 4 часа и 30 минути дневно в слушане на аудио съдържание. В това число влизат музика, подкасти, радио, аудиокниги и други формати. Показателят не измерва само времето със слушалки, но дава представа колко голяма част от деня е изпълнена със звук.

Продължителното използване на слушалки обикновено не създава проблем само по себе си. Значение имат силата на звука, времето на слушане и средата, в която се намираме. Има обаче и друг въпрос: какво пропускаме, когато почти никога не оставаме без музика или подкаст?

Слушалките като преграда между нас и останалите

В градския транспорт, по опашките и в кафенетата все по-често виждаме хора, които са физически сред други хора, но вниманието им е насочено към собственото аудио съдържание. Слушалките понякога са просто навик, но могат и неволно да покажат, че човек не желае да бъде заговарян.

Проф. Глория Марк от Калифорнийския университет в Ървайн отбелязва пред CNN, че хората често използват слушалките като своеобразна защита от околните. Проф. Ричард Дейвидсън от Университета на Уисконсин-Медисън обръща внимание на пропуснатите възможности за разговори и запознанства, особено сред студентите. По думите му спонтанните контакти с хора с различен произход и опит са важна част от университетския живот.

Краткият разговор с непознат, усмивката към човека до нас или няколко думи с бариста може да изглеждат маловажни. Те обаче са част от ежедневното общуване. Когато постоянно държим слушалките в ушите си, сами намаляваме шансовете тези контакти да се случат.

Това не означава, че слушалките причиняват самота. Няма основание подобна пряка връзка да се приема за доказана. По-точно е да се каже, че постоянното им използване може да ограничи някои от малките възможности за общуване, които иначе се появяват през деня.

Остава ли ни време за тишина?

Музиката често прави неприятните задачи по-поносими. Тя може да подобри настроението и да помогне на човек да се съсредоточи върху повтаряща се дейност. Но когато всяка пауза веднага се запълва със звук, става по-трудно просто да останем сами с мислите си.

Проф. Глория Марк коментира, че хората все по-рядко си позволяват да скучаят или да останат в тишина. Според нея телефонът и слушалките предлагат лесен начин да запълним всяка свободна минута. Понякога обаче именно в тези паузи човек забелязва какво се случва около него или подрежда мислите си.

Тук често се цитира изследване на психолозите Матю Килингсуърт и Даниел Гилбърт от Харвардския университет, публикувано през 2010 г. в списание Science. Учените установяват, че участниците съобщават за блуждаене на ума през 46,9% от будното си време – тоест мислят за нещо различно от текущата дейност. Изследването не разглежда употребата на слушалки и не доказва, че музиката води до разсеяност. То показва колко често вниманието ни естествено се отклонява от настоящия момент.

За Атира Гали промяната започва с малък експеримент: тя решава да не слуша музика по време на обичайния си път към работа. Само за два дни забелязва четири нови табели на магазини в квартала, които дотогава не е виждала, въпреки че минава по същия маршрут всеки ден. Това е личен пример, а не научно доказателство, но добре показва как постоянният аудио фон може да отнема част от вниманието ни към средата.

Опасно ли е да ходим със слушалки по улицата?

Тук рискът е по-конкретен. Когато звукът е силен или слушалките заглушават околната среда, пешеходецът може да не чуе автомобил, трамвай, велосипед или предупредителен сигнал. Това е особено важно при пресичане, движение около железопътни линии и придвижване в натоварени градски райони.

През 2012 г. в списание Injury Prevention е публикувано американско изследване, което разглежда съобщени случаи на пътни инциденти с пешеходци, носещи слушалки, за периода 2004–2011 г. Авторите откриват 116 съобщения за смърт или нараняване. Повечето пострадали са мъже (68%) и хора под 30-годишна възраст (67%). В 55% от случаите е участвал влак, а 89% от инцидентите са станали в градски райони. В 29% от съобщенията се посочва, че преди сблъсъка е бил подаден предупредителен звуков сигнал.

Изследването е ретроспективна серия от случаи, събрани от различни бази данни и медийни публикации. То не може да покаже колко често се стига до инцидент сред всички хора, които ходят със слушалки, нито да изчисли точно колко се увеличава рискът. Авторите обаче предупреждават, че слушалките могат да представляват опасност за пешеходците, особено в среда с движещи се превозни средства.

Могат ли слушалките да увредят слуха?

Продължителното слушане на силен звук може да увреди слуха. Рискът зависи от три неща: колко силен е звукът, колко дълго слушаме и колко често се излагаме на високи нива на шум. Не самата форма на слушалките, а звуковото натоварване е основният фактор.

След концерт или продължително слушане на силна музика някои хора усещат заглъхване или звънене в ушите. Понякога тези оплаквания отшумяват, но повтарящото се излагане на силен шум може да доведе до трайно увреждане на чувствителните структури във вътрешното ухо. Загубата на слух често се развива постепенно и дълго време остава незабелязана.

През 2014 г. екип от Университета на Лестър публикува в Journal of Neuroscience изследване върху плъхове. Учените установяват, че излагането на прекомерно силен звук може да промени структурата на миелиновата обвивка около части от слуховия нерв и да забави предаването на нервните сигнали. Резултатите помагат да се разберат някои механизми на шумовото увреждане на слуха. Те обаче са получени при животни и не бива да се представят като пряко доказателство, че обичайното използване на слушалки причинява същите промени при хората.

Колко силно и колко дълго можем да слушаме?

Световната здравна организация посочва, че безопасното време за слушане намалява значително с увеличаването на силата на звука. В актуалните си препоръки организацията дава следните ориентири за седемдневен период:

• при средно ниво от 80 децибела – до 40 часа седмично;
• при 85 децибела – до 12 часа и 30 минути седмично;
• при 90 децибела – до 4 часа седмично;
• при 95 децибела – около 1 час и 15 минути седмично.

Това са ориентири за общото звуково натоварване, а не гаранция, че всяко слушане под посочените стойности е напълно без риск. Важно е да се отчита и останалият шум, на който човек е изложен през деня.

СЗО препоръчва силата на звука на личните устройства да не надхвърля 60% от максималната. Ако телефонът или приложението показват нивото в децибели, средната стойност е добре да остава под 80 dB. Добре прилепващите слушалки и моделите с активно шумопотискане могат да помогнат, защото намаляват нуждата от увеличаване на звука в шумна среда.

Как да използваме слушалките по-безопасно?

Не е необходимо да се отказваме от музиката и подкастите. Няколко разумни навика могат да намалят риска за слуха и да ни помогнат да не губим връзка със случващото се около нас.

• Дръжте звука на умерено ниво. Не увеличавайте силата само за да заглушите шума в автобуса, метрото или на улицата.
• Правете паузи. Не носете слушалките непрекъснато. Намалявайте времето, прекарано в шумна среда, и давайте почивка на слуха си.
• Използвайте шумопотискане разумно. То може да помогне да слушате на по-ниско ниво, но не е подходящо да изолирате напълно околните звуци на места, където трябва да следите движението.
• Сваляйте слушалките при пресичане. Вниманието и слухът са важни за разпознаването на приближаващи превозни средства и предупредителни сигнали.
• Следете за предупредителни признаци. Постоянно звънене в ушите, заглъхване, затруднено разбиране на речта или проблеми при разговор в шумна среда са причина да проверите слуха си.

Ако след слушане на музика често усещате звънене или заглъхване, а оплакванията не отшумяват, потърсете консултация с лекар или специалист по слуха. Не разчитайте само на приложенията за измерване на звука – те могат да бъдат полезен ориентир, но не заместват професионалната оценка.

Понякога е добре просто да свалим слушалките

Слушалките са удобен начин да слушаме музика, да учим или да направим повтарящите се задачи по-приятни. Няма причина да ги определяме като вредни сами по себе си. Въпросът е колко силно слушаме, колко време прекарваме с тях и дали оставяме място за почивка, разговори и внимание към околната среда.

Понякога пътят до работа може да мине без подкаст, а чакането на опашка – без телефон. Така няма да пропуснем нещо задължително, но може да забележим разговор, човек или детайл, които иначе остават извън полезрението ни. А за слуха най-важното е да не превръщаме силната музика в постоянен фон на ежедневието.