Нови аспекти и практически съвети при Синдрома на тревожност

При началното лечение на Синдрома на тревожност с антидепресанти възбудата и раздразнителността се увеличават вместо да намалеят, учени от катедра Психофармакология в Университета в Бристол, Англия. Честотата на това явление, според тях стига до 65 %.

Често този феномен присъства като обяснение за провала на началото на лечението и е предмет на особена бдителност при използване на антидепресанти.

Проучването анализира една обща тактика по отношение на Синдром на тревожността, която включва по-бавно третиране с дозата на антидепресантите и допълнителните добавки от класа на бензодиазепини. Убедителни доказателства за ефективността на тази терапевтична стратегия не са установени напълно все още.

Затова може да се каже, че Синдромът на повишена тревожност в първоначалния период при прилагане на антидепресантната терапия все още не е напълно изяснен.

Изследване на учени показва Duke University Medical Center, Северна Каролина, САЩ, показва, че само около 3 % от пациентите проявяват клинично значими симптоми на тревожност по време на първоначалния период от 12 седмици на лечение с антидепресанти.

Също така е установено, че появата на споменатите симптоми проявяват по-дълго време и по-често жени и възрастни над 65 години.

Препоръки към лекарите за най-добрите терапевтични подходи за решаването на този проблем са да използват първоначално в лечението на тревожността лекарства за депресивни и тревожни разстройства - SSRIs или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин.

Лечението с тези класове лекарства може да отнеме до 4 седмици преди състоянието на пациента да започне да се подобрява.

В периода преди постигането на терапевтичен ефект може да се проявят симптоми на повишена тревожност. Такива симптоми са характерни при Синдрома на първоначалната тревожност и често са причина за преждевременно прекратяване на лечението.