Антидепресантите нарушават способността на пациенти с депресия да изпитват наслада

Учени от Университета на Кеймбридж откриват защо някои от най-често използваните антидепресанти водят до апатия (неспособност да изпитват емоции) при близо половината от пациентите, които ги приемат.

Заключенията от проучването са публикувани в списание Neuropsychopharmacolog и разкриват, че медикаментите имат негативен ефект върху процеса на учене чрез обратна връзка от заобикалящата среда.

По данни на Националната здравна служба във Великобритания над 8,3 милиона пациенти в Англия са приемали антидепресанти през 2021 г. – 2022 г. Един от широко използваните медикаменти при тежка депресия е селективният инхибитор на реабсорбцията на серотонин (SSRI) – химикал, който изпраща съобщенията от невроните до мозъка и често е наричан „химикал на удоволствието“.

>>> Антидепресантите невинаги подобряват качеството на живот в дългосрочен план

Странични ефекти от приема на SSRI при депресия

Сред страничните ефекти от SSRI попада и неспособността на пациента да изпитва емоции и да се наслаждава на неща, които преди са го правили щастлив. Между 40% и 60% от хората, приемали антидепресанта, споделят, че са изпитвали апатия по време на лечението.

Изследване с прием на есциталопрам

Изследванията до днес разглеждаха единствено ефекта от краткосрочната им употреба, макар че при лечение на депресия селективните инхибитори се предписват за дълъг период от време. Съвместен екип от учени от Университета на Кеймбридж и Университета на Копенхаген набира 66 здрави доброволци, които да приемат есциталопрам – един от най-щадящите организма антидепресанти. Експериментът трае 21 дни, като накрая всеки от участниците е подложен на серия когнитивни тестове, чиято цел е да се провери дали лекарството е повлияло негативно на мозъка им.

Учените разделят хората на две групи: 32 души приемат есциталопрам, а останалите 34 – плацебо, след което попълват въпросници и решават тестове за оценяване на когнитивните им функции – учене, задръжки, изпълнителни функции и способност за вземане на решения.

Резултатите сочат, че и при двете групи не се наблюдават сериозни разминавания в „студените“ когнитивни умения (концентрация и памет) и „горещите“ когнитивни умения (свързани с емоциите).

Антидепресантът есцилатопрам нарушава процеса на учене чрез обратна връзка

Важното откритие, до което стига екипът, е, че участниците, приемали есциталопрам, са с нарушено умение да се поучават от обратната връзка от заобикалящия ги свят или от предприети от тях действия.

Провеждане на вероятностен обратен тест

С цел да оценят с точност чувствителността им към обратна връзка, експертите използват така наречения „вероятностен обратен тест“. Всеки участник е изложен на два стимула – А и Б. Ако избере А, ще получи награда в 4 от 5 случая. Ако избере Б, ще бъде възнаграден само веднъж. Нито един от доброволците не е информиран за последствията от евентуалния избор, което означава, че ще трябва сам да се учи и да стига до заключения. В определен момент от експеримента вероятностите се разменят и всички те са принудени отново да анализират възможните последствия и да коригират избора си, ако желаят.

Данните разкриват, че хората на есциталопрам, по-рядко се съобразяват с положителната и отрицателната обратна връзка, когато предприемат дадено действие. Според учените това се дължи на медикамента, който е намалил тяхната чувствителност към награждаване и е нарушил способността им да реагират адекватно.

Връзката между антидепресантите и оргазма

От отговорите във въпросниците става ясно също така, че хората от първата група, приемала антидепресанта, по-трудно получават оргазъм по време на полов акт. Самите участници смятат, че това е страничен ефект от есцилатопрама.

Проф. Барбара Сахакян от катедрата по психиатрия към Университета на Кеймбридж, споделя: „Неспособността да изпитват емоции е характерен страничен ефект при прием на SSRI*. До известна степен тя се дължи на механизма на действие на антидепресантите, тъй като тяхната функция е да отнемат част от емоционалната болка на пациента. За съжаление, се оказва, че отнемат и от удоволствието, което доскоро е изпитвал от любими занимания например. Звучи напълно логично: когато човек загуби чувствителността си към онова, което ще последва (дори и награда), той се лишава от радостта и насладата. Това е важна за нас информация.“

Д-р Кристел Лангли, която също работи в катедрата по психиатрия, смята, че експериментът им е помогнал да научат повече за ролята на серотонина в процеса на ученето чрез обратна връзка. Следващата фаза от проучването ще включва разглеждане на данните от скенерни снимки на мозъка, за да се проследят промените, които настъпват в него, под въздействието на есциталопрам, докато получава обратна връзка от заобикалящия свят. 

* Chronic escitalopram in healthy volunteers has specific effects on reinforcement sensitivity: A double-blind, placebo-controlled semi-randomised study. Neuropsychopharmacology. 2023.