Актуализираха насоките за скрининг и управление на холестерола

Акценти

Американският колеж по кардиология (АСС) и Американската сърдечна асоциация (АНА) актуализират за първи път от 2018 г. насам своите клинични насоки за скрининг и управление на холестерола. Документът е публикуван в Journal of the American College of Cardiology и Circulation и представен на 75-годишна научна сесия на АСС в Ню Орлиънс, Съединените щати.

Фокус върху LDL холестерола и превенцията

Новите насоки поставят акцент върху понижаването на LDL холестерола – т.нар. „лош холестерол“, както и върху други липиди като липопротеин (а), който също е свързан с повишен сърдечносъдов риск.

Според експертите целта е не само лечение, но и по-ранна превенция чрез навременен скрининг, особено при хора с фамилна обремененост или допълнителни рискови фактори, включително чрез промени в начина на живот и медикаментозна терапия.

„Знаем, че по-ниските нива на LDL холестерол са свързани с по-нисък риск от инфаркт, инсулт и застойна сърдечна недостатъчност.“, коментира д-р Роджър Блументал, председател на комисията по изготвяне на насоките и директор на Центъра за превенция на сърдечносъдови заболявания към Университета „Джон Хопкинс“. „Също така е доказано, че контролът на липидите и кръвното налягане в по-ранна възраст подпомага поддържането на оптимално сърдечносъдово здраве през целия живот.“

Блументал допълва, че около 80-90% от сърдечносъдовите заболявания са свързани поне от части с модифицируеми рискови фактори, поради което промяната в начина на живот трябва да бъде първа и основна стъпка в превенцията.

Основните принципи за поддържане на здравословен начин на живот и нормални нива на холестерола остават непроменени. Те включват здравословно хранене, редовна и интензивна физическа активност, спиране на тютюнопушенето, достатъчно сън и поддържане на здравословно телесно тегло.

По-ранен скрининг и персонализиран риск

Една от ключовите промени в ръководството е разширяването на скрининга. Препоръчва се по-ранно изследване при хора с фамилна хиперхолестеролемия (повишени нива на „лошия“ холестерол) – дори в детска възраст (около 9 години или по-рано).

Новото ръководство препоръчва също еднократното изследване на нивата на липопротеин (а), който често е свързан с повишен риск от сърдечни заболявания (40% при нива от 125 наномола на литър и 50% при 250 наномола).

Насоките въвеждат и нов подход за оценка на риска – калкулатора PREVENT, който включва 10- и 30-годишни прогнози и отчита допълнителни фактори като бъбречна функция и кръвна захар. Той се основава на данни от 6,6 милиона души и се препоръчва за използване след навършване на 30-годишна възраст.

„Промяната към по-ранна и проактивна превенция може да промени траекторията на сърдечносъдовите заболявания в дългосрочен план.“, коментира д-р Сет Мартин от Джон Хопкинс.

Нови терапевтични цели

Обновените насоки определят по-строги целеви стойности за LDL холестерола:

• под 100 mg/dL – при здрави хора без сърдечносъдови заболявания;
• под 70 mg/dL – при хора със среден риск;
• под 55 mg/dL – при високорискови пациенти.

Освен статините се разглеждат и други терапии като езетимиб, бемпедоева киселина и PCSK9 инхибитори за пациенти, които не постигат добри резултати.

Допълнителни рискови фактори и диагностика

Насоките включват и по-широк набор от фактори при оценка на риска – възпалителни маркери като високочувствителен С-реактивен протеин (hsCRP), фамилна анамнеза, както и състояния като ранна менопауза, прееклампсия или гестационен диабет.

Подчертава се и ролята на образната диагностика, включително калциево сканиране на коронарните артерии за откриване на атеросклеротични плаки.

Индивидуален подход към пациентите

Актуализираното ръководство отделя специално внимание на рискови групи, включително бременни жени, възрастни хора над 75 години, пациенти с диабет, хронично бъбречно заболяване, ХИВ и онкологични заболявания.

Целта е по-персонализиран подход при взимането на терапевтични решения, съобразени с индивидуалния риск и здравен статус.