Антитела срещу чревните бактерии Lachnospiraceae са причина за хроничната умора

Екип от изследователи под ръководството на проф. Еран Сегал от Научния институт „Вайцман“, Израел, откриват, че в кръвта на хората, които са носители на синдрома на хроничната умора, има необичайно голямо количество антитела срещу бактериите от семейство Lachnospiraceae, които живеят в червата. Според екипа това показва връзката между болестта и микрофлората.

Изследването

Израелските лекари успяват да установят неизвестна до момента връзка между заболяването "синдром на хроничната умора", имунитета и чревната микрофлора.

Екипът изследва кръвни проби, които са взети от 40 души, страдащи от най-тежката форма на синдрома и от същия брой здрави доброволци.

Задача е да открият дали има разлика между групите антитела в кръвта на болните и на здравите доброволци. За да успеят да отговорят на този въпрос изследователите подготвя комплект от 244 000 бактериални и вирусни пептидни антигени, към които антителата могат да се прикрепят. След това проследяват как серумните проби от здрави и болни участници в експеримента си взаимодействат с тях.

>>>Стресово състояние, некласифицирано другаде МКБ Z73.3

Така учените откриват неголяма група антитела, чиято концентрация е в пъти по-стабилни при хората със синдром на хронична умора отколкото при здравите. Наблюдават още, че молекулите не атакуват тъканите на човешкото тяло, а камшичетата на бактериите от семейство Lachnospiraceae. Тези микроби са част от чревната микрофлора и са широко разпространени в човешкото тяло.

Резултатите

Откритите от екипа антитела могат да бъдат използвани като част от молекулярните диагностични системи, чрез които се открива синдрома на хроничната умора.

Друг важен резултат от изследването е, че стават ясни взаимодействията между микрофлората и имунитета и колко важна роля играят те в развитието на този вид нарушения.

„Особеността, която установихме при носителите на синдрома на хроничната умора може да се прилага успешно за откриването на заболяването. Работата ни показа неизвестна до момента връзка между микрофлората, имунитета и синдрома на хроничната умора, чиято природа все още не е разкрита и проучена“, казва ръководителят на изследването проф. Еран Сегал.

Реакцията на учените
Резултатите от проучването на израелския екип са публикувани в списанието Science Advances.

Проф. Елинор Райли от Университета в Единбург, специалист по имунология и инфекциозни болести, подчертава, че проучването на колегите от Израел обединява две възможни обяснения за основната патология на синдрома на хроничната умора. И това са смущение в нормалната бактериална флора на червата и смущение в имунната система.

„Авторите заключават, че проучването им предоставя допълнителни доказателства в полза на смущенията в чревните бактерии като потенциална причина за някои симптоми на заболяването, но са много предпазливи в интерпретациите си. Подобна предпазливост е оправдана, защото изследването е малко по мащаб. Болните са сравнени само със здрави, но не и с хора, които изпитват друг вид умора, например“, коментира проф. Райли и изразява съжаление, че резултатите от подобни малки проучвания не успяват да бъдат потвърдени при следващи изследвания. Затова тя смята, че настоящото проучване би трябвало да се разглежда като „генериране на хипотези, които отварят нови пътища за бъдещи изследвания“.

Специалистът по невропсихиатрия проф. Алън Карсън е на мнение, че констатациите на екипа от Научния институт „Вайцман“ допълват увеличаваща се в последните години литература за подобни връзки при различни неврологични и психиатрични разстройства.

„Аномалии в имунната система при синдрома на хроничната умора са установени още през 80-те години на 20 век, но тълкуването на това, което тези аномалии всъщност означават, е възпрепятствано заради несигурността дали те представляват причина или са следствие. Това проучване добавя още към знанията ни, но има скромен принос. Причината е, че фенотипът на пациента не е добре характеризиран, не е ясно и как точно от няколко стотин кръвни проби в биобанката са избрани тези 40“, анализира проф. Карсън.

За синдрома на хроничната умора

Заболяването е включено в Международната класификация на болестите като миалгичен енцефаломиелит. Представлява множество симптоми като основно е усещането за непрекъсната умора.

Името е въведено от американския лекар д-р Пол Чейни през 1984 г. Преди това лекарите са убедени, че става дума за психологически проблем, но с течение на времето се установява, че заболяването напълно реално. То възниква в резултат на факта, че имунната система преминава в състояние на непрекъснато извънредно положение. Това от своя страна провокира развитието на възпалителни процеси в различни части на тялото, които засягат гръбначния мозък, а това се свързва с повечето от симптомите на болестта.

През последното десетилетие лекарите в САЩ, Австралия и още няколко страни регистрират, че броят на хората със синдром на хронична умора се увеличава. Страдащите от него изпитват най-често безсъние, главоболие, умора и имат спазми, а според данните на учените пред подобни проблеми са изправени около 0,2% от жителите на развитите страни.