Аспиринът може да намали риска от рак на дебелото черво и метастази

Акценти

Редица проучвания през годините сочат, че добре познатият на всички аспирин може да намали не само риска от разпространение, но и от развитие на рак на дебелото черво. През последните 12 месеца бяха проведени клинични изпитания, които потвърждават тази хипотеза. Някои страни дори промениха препоръките за лечение на рак на дебелото черво, като включиха аспирина като първа линия на защита за най-застрашените групи. Все пак специалистите предупреждават, че подобна превантивна терапия следва да се извършва под наблюдението на лекар.

Първи доказателства за връзката между аспирина и рака

Първите доказателства за ползите от аспирина като средство за превенция на рак датират от 1972 г. Американски учени провеждат клинично изпитание върху мишки, на които инжектират туморни клетки. Те установяват, че при животните, които пият вода с разтворен в нея аспирин, рискът от поява на метастази в тялото е значително по-малък, отколкото при тези в контролната група.

„Заключението предизвика вълнение в научните среди, но оставаше неясно как резултатите биха могли да се приложат в клиничната практика, както и дали ефектът при хората би бил същият“, пояснява Рут Лангли, професор по онкология от University College London.

Повратен момент настъпва през 2010 г., когато Питър Ротуел, професор но клинична онкология от Оксфордския университет във Великобритания, решава да се върне доста по-назад във времето и да преразгледа стари изследвания, в които се твърди, че медикаментът предпазва от сърдечносъдови заболявания. Неговият анализ разкрива, че аспиринът намалява както случаите на рак, така и риска от метастази, което отново събуди интереса на учените.

Да се докаже, че аспиринът би могъл да предпази човека от рак е наистина огромно предизвикателство. При идеални условия изследователите биха подбрали голяма група хора и биха ги разделили на две групи – едните ще приемат лекарството, другите – плацебо. След това ще сравнят честотата на заболеваемост. Тъй като обаче заболяването може да се развие след десетилетия, то рандомизираното проучване трябва да продължи много дълго, което означава и високи разходи. Поради тази причина учените насочват вниманието си към специфични групи хора – диагностицирани с рак или генетично предразположени.

Ежедневният прием на аспирин намалява наполовина риска от рак на дебелото черво

Професорът по клинична генетика от университета Newcastle Джон Бърн провежда изследване върху пациенти със синдром на линч, който се свързва с повишен риск от рак на дебелото черво и не само. Екипът му проследява състоянието на 861 пациенти в продължение на десет години и открива, че онези, които са приемали 600 мг аспирин всеки ден в срок от минимум две години, са изложени на два пъти по-малък риск от рак на дебелото черво.

Впоследствие учените провеждат второ изпитание, което към април 2026 г. все още се оценява от независими специалисти. Предварителните резултати сочат, че много по-ниска доза аспирин (75-100mg) е също толкова ефективна. Бърн допълва, че възнамерява да продължи проучването още няколко години, за да бъдат резултатите по-прецизни и надеждни.

Странични ефекти от прием на аспирин

Малката доза (75-100mg) се равнява на дозата, която обикновено човек приема за превенция на сърдечносъдови заболявания. Това е важно, защото аспиринът може да причини някои неприятни странични ефекти, сред които стомашно разстройство, вътрешен кръвоизлив, стомашни язви и дори мозъчен кръвоизлив. С други думи, малката доза е по-безопасна. Откритието накара британските власти да променят препоръките за превенция и лечение на рак. От 2020 г. в тях пише, че пациентите със синдром на линч е добре да започнат прием на аспирин след 20-годишна възраст или след 35-ата година, ако състоянието им не е тежко.

Аспиринът като средство за превенция срещу появата на метастази

Предвид обнадеждаващите данни учени повдигат въпроса дали аспиринът не би помогнал и на други групи пациенти. Ана Мартлинг, професор по хирургия от шведския институт Karolinska, започва проучване върху доброволци с рак на дебелото черво, за да разбере дали широко използваното лекарство би намалило риска от метастази. Тя и колегите й подбират участници, които са носители на често срещани мутации в червата. „От всички пациенти, които се разболяват от рак на дебелото черво, 40% притежават мутацията, която включихме в нашето изследване“, пояснява Мартлинг.

Тригодишното рандомизирано контролирано клинично изпитание обхваща 2980 души. Част от тях започват прием на 160 мг аспирин всеки ден, три месеца след операцията, а останалите приемат плацебо. Учените откриват, че при първата група рискът от завръщане на рака намалява наполовина. Също така при много малко участници се наблюдават нежелани реакции.

Препоръки за пациенти с рак на дебелото черво в Швеция

Проучването на Мартлинг е публикувано през септември 2025 г. и много бързо променя клиничната практика в Швеция. От януари 2026 г. пациентите с рак на червата в страната се подлагат на скрининг за мутациите, описани в изследването. Ако са носители на някоя от тях, лекарите им препоръчват да приемат ежедневно малка доза аспирин.

Засега не е ясно дали популярното лекарство може да предпази човека от други видове рак, но вече има екипи, които работят върху това. Проф. Лангли провежда мащабно изпитание, в което са включени 11 хиляди пациенти с рак на дебелото черво, гърдата, хранопровода или простатата от Великобритания, Ирландия и Индия. Целта е да се изчисли ефектът от ежедневния прием на 100 мг или 300 мг аспирин с превантивна цел. Първите резултати се очаква да бъдат готови през 2027 г.

Как аспиринът предпазва от рак или метастази

Мартлинг пояснява: „Този наистина добър медикамент действа както във вътрешността на клетката, така и извън нея. Затова смятаме, че роля играят не един, а няколко различни механизма.“ От нейното проучване става ясно, че аспиринът блокира действието на ензима Cox-2 в клетката. Този ензим подпомага производството на вещества, подобни на хормоните, наречени простагландини, което води до активирането на сигнализиращ механизъм, свързан с безконтролния растеж на клетки.

Наскоро проведено изследване на друг учен, Рахул Ройчудхури от Кеймбриджкия университет, описва различен механизъм. Главна роля в него играе ген, който пречи на Т-клетките на имунната система да разпознаят и унищожат метастазиралите ракови клетки. Екипът открива, че генът може да бъде активиран с помощта на кръвосъсирващия фактор thromboxane A2. Когато аспиринът блокира действието на фактора thromboxane, раковите клетки стават видими за имунната система.

Проучването на Ройчудхури е проведено върху мишки, затова не може да се заяви с пълна категоричност, че резултатите биха били същите и при хора. Все пак има доказателства, че това е възможно. Лангли и колегите й откриват, че нивото на кръвосъсирващия фактор е много по-високо при пациентите с рак на дебелото черво или хранопровода, дори шест месеца след провеждане на успешно лечение, което означава, че thromboxane A2 може да е една от причините за метастази при човека.

Аспиринът като универсално средство срещу всички видове рак?

Учените не могат да посочат кои хора трябва да приемат аспирин ежедневно и кога е удачно да започнат превантивната терапия. Според някои ползите от лекарството като начин за превенция на сърдечносъдови нарушения и рак са достатъчно основание хапчето да се приема от повече хора, за по-дълги периоди от време (след консултация с лекар). Бърн, който също е приемал аспирин с превантивна цел в миналото, отбелязва: „Проведохме още едно голямо изследване и изчислихме, че, ако всеки британски гражданин около 50-годишна възраст взема малка доза аспирин (бейби аспирин) в продължение на десет години, смъртността в страната, без значение причината, ще спадне с 4%.“

Други изследователи обаче са по-предпазливи. Те смятат, че аспиринът трябва да се приема само от определени групи пациенти. „Има разлика между това да даваш аспирин на пациент с рак и на здрав човек, на когото аспиринът би могъл да навреди. Знаем, че той може да има сериозни странични ефекти. Също така е малко вероятно медикаментът да е ефективен при всички хора или при пациенти с различни видове рак“, категорична е Мартлинг.