Бактерии в червата помага на сърцето да се пребори с последиците след инфаркт

Учени от института по експериментална медицина от Националния медицински изследователски център в Санкт Петербург откриват, че когато в червата има пробиотични бактерии от видовете Lactobacillus acidophilus и Bifidobacterium animalis, това помага на тъканите на сърцето да се борят по-активно с последиците от инфаркт.

За проучването

Екипът провежда експерименти с плъхове, които са с наднормено тегло и страдат от заболявания на червата и сериозни нарушения на микрофлората, причинени от приема на антибиотици.

Основният въпрос, на който търсят отговор, е, как нарушенията във функционирането на храносмилателните органи и микрофлората ще повлияят на последиците след инфаркт.

>>>Имунитет срещу инфаркт

За да направят това, те предизвикват инфаркт на плъховете. След това проследяват какви са разликите при протичането на последствията от него при гризачите с дефектна и с възстановена с помощта на пробиотици микрофлора.

Резултатите

Наблюденията показват, че възстановяването на микрофлората намалява с 10% размера на увреждането, което сърдечният мускул е получил в следствие на инфаркта. Подобрението на сърцето на мишките е придружено и с намаляване на сигналните молекули на имунната система (те насърчават възпалението). Вижда се още, че възможността на червата да пропускат бактерии също е намаляла.

Следващите изследвания, които учените провеждат, показват, че промените, настъпили в тялото на плъховете са резултат от присъствието на два вида пробиотични бактерии. Става дума за Lactobacillus acidophilus и Bifidobacterium animalis.

Когато те са в храносмилателната система, това води до потискане на възпалението в увредените сърдечни тъкани. Процесът не зависи от нивото на пропускливост на бактерии в червата.

Изводите

Екипът предполага, че този вид бактерии произвеждат група от сигнални молекули, които навлизат в кръвообращението и така помагат на тялото да се бори с изключително високите нива на възпаление, включително и тези, които се появяват в сърдечния мускул след инфаркт.

„Еволюционно адаптираните пробиотични микроби са заинтересувани да поддържат взаимно изгодна връзка с гостоприемника. Предполагаме, че бактериите защитават клетките на сърцето от токсичните увреждания и от кислородния глад. Правят го посредством фината регулация на про- и противовъзпалителните сигнални молекули“, казва директорът на Института по експериментална медицина към Националния медицински изследователски център „В. А. Алмазов“ проф. Михаил Галагудза.

>>>Пробиотици

Той допълва, че дълго време се смята, че микрофлората имат отношение единствено към метаболизма, но наблюденията през последните години показват, че характеристиките на нейния състав влияят върху вероятността да се развие рак или други болести. Микрофлората оказва влияние още както върху поведението на хората, така и на животните.

Учените се надяват, че изследванията, които предстои да направят върху тези микроби, ще помогнат за създаването на нови подходи за рехабилитацията на хората след инфаркт.

За проф. Михаил Галагудза

Проф. Галагудза е специалист в сферата на патофизиологията на сърдечносъдовата система. Член - кореспондент на Руската академия на науките.

От 2009 г. е директор на Института по експериментална медицина. Ръководител е на катедрата по патология в Националния медицински изследователски център „В. А. Алмазов“ и е професор в катедрата по патофизиология на Санктпетербургския държавен медицински университет „И. П. Павлов“.

Едната от докторските му дисертации е посветена на темата за защитата на миокарда от исхемично увреждане.

Специализира в Каролинския институт в Швеция и Университетът в Осло, Норвегия.

Проф. Михаил Галагудза е автор на 237 научни труда, три монографии и десет патента.