Имунитет срещу инфаркт

Как си взаимодействат клетките на имунната система в бъбреците и сърцето на хора с инфаркт на миокарда?

Отговор на този въпрос търси екип от руски и немски учени. Изследователите са на мнение, че работата им има голямо значение за развитието на медицината, тъй като е поредната крачка напред към персонализираната диагностика и лечението на бъбречната и сърдечната недостатъчност при хората, получили инфаркт на миокарда.

Изследването

Учените откриват определена динамика на макрофагалните клетки и в засегнатите бъбреци, и в миокарда. Този вид клетки са част от вродената имунна система. Отговорни са за унищожаването на патогенните частици и участват в заздравяването на увредените тъкани.

Ако се търсят определен тип макрофагални клетки в организма, чийто брой и динамика са свързани с неблагоприятен изход от заболяването, то ще може да бъде разработена стратегия за лечение.

Екипът успява да определи концентрацията и динамиката на макрофагалните клетки както и връзката им с клиничните данни и дори изхода от заболяването.

До настоящия момент изследванията, посветени на темата, са провеждани само с гризачи и са имали експериментален характер. Сега екип от Сибирския държавен медицински университет направи това в условията на реалната клинична практика.

Изследвани са фрагменти от двата органа, взети от пациенти с фатален инфаркт на миокарда.

„Целта на нашето проучване беше експерименталните резултати да бъдат пренесени към клинично значими приложения и да оценим характеристиките на бъбречната макрофагална инфилтрация и как тя се свързва с промените в макрофагалната инфилтрация на миокарда според клиничните данни при пациенти, преживяли фатален инфаркт на миокарда“, пишат авторите в статията, посветена на изследването и резултатите от него, която е публикувана в списанието Journal of Personalized Medicine.

Резултатите

Ръководителят на Катедрата по кардиология в Сибирския държавен медицински университет проф. Вячеслав Рябов споделя, че с настоящото изследване успяват да идентифицират фенотипите на макрофагите в бъбреците, които са свързани със същия вид клетки на миокарда от една страна, а от друга с неблагоприятното протичане на инфаркта.

„Вероятно при следващо проучване, което ще обхване много по-голям брой пациенти, точно тези клетки биха могли да играят ролята на мишена. Ако й повлияем, ние ще бъдем в състояние да променим и прогнозата, и хода на заболяването“, формулира идеите за предстоящите нови проучвания специалистът.

Другият член на екипа и сред авторите на публикацията Мария Керчева, която е научен сътрудник в Централната изследователска лаборатория на Сибирския медицински университет, казва, че все още са в началото на пътя.

„Опитваме се да разберем дали вродената имунна система има място в прогресивното развитие на бъбречната и сърдечна недостатъчност, които се появяват след инфаркта. Проучването ни помогна да мислим в тази посока“, обяснява Мария Керчева и допълва, че изследването им има фундаментален и изследователски характер.

На този етап целта на учените е да определят къде мястото и какво е участието на системата на вродения имунитет в процесите на възстановяването на сърцето и бъбреците след инфаркт.

Голямата цел, която екипът си поставя, е свързана с търсенето на този тип клетки от макрофагалния ред, на които може да се въздейства и в резултат на това лекарите да бъдат в състояние да променят хода на възстановяването на миокарда и бъбреците.

За екипа

Екипът е съставен от специалисти от Сибирския държавен медицински университет, Томския държавен университет, Научноизследователския институт по кардиология към Томския медицински университет и Хайделбергския университет, Германия.

Кардиологът проф. Вячеслав Рябов е водещ на настоящото изследване. Научните му интереси са насочени към инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, сърдечносъдовата и имунната системи, възстановяването на сърцето, регенеративната медицина.

Научният сътрудник Мария Керчева работи в отделението за спешна кардиология в Научноизследователския кардиологичен институт. Научните й интереси са в областта на хроничната сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, постинфарктната регенерация на миокарда, макрофагите.