Изследване за връзката между бактериите в червата и аутизма спечели наградата Марсел-Дасо във Франция

Наградата Марсел – Дасо (Marcel-Dassault) за изследвания в областта на психичните заболявания беше спечелена от проект, посветен на ролята на чревните бактерии при аутистичното разстройство. Връзката определено не е очевидна, но тя бива проучвана от научната общност още от 80-те години на миналия век.

В материал по темата във вестник „Фигаро“ коментират, че най-вероятно 2018 г. може да се превърне в повратна точка по отношение на разбирането на проблема, благодарение на клиничните тестове, извършени от екипа на д-р Жоел Доре, директор на научните изследвания в Националния институт за изследвания в селското стопанство (ИНРА) и член на фондация FondaMental. Именно неговият проект, наречен MicrobiAutisme стана лауреат на шестото издание на наградата Марсел – Дасо за 2017-а, чието финансово измерение е в размер на 300 000 евро.

„Работата показва, че повече от половината аутисти страдат от стомашно-чревни проблеми. При всички останалите става дума само за 15%“, обяснява д-р Доре, според когото има връзка между промяната в чревната микрофлора и аутизма. Между другото той уточнява, че в червата има 100 милиарда бактерии.

Екипът на Жоел Доре е на път да проучи чревната микрофлора на 150 пациенти, които страдат от аутизъм и от синдрома на Аспергер, които имат стомашно-чревни разстройства в различна степен. Техните данни ще бъдат сравнени с такива, събрани от 50 здрави хора. „Ние няма да открием начин да излекуваме аутизма, но искаме да разберем каква е ролята на чревната микрофлора за разстройствата в червата, от които страдат аутистите и да намерим начин да ги облекчим“, заявява изследователят. Той смята още, че симптомите биха могли да са резултат от порочен кръг: „Представете си, че чревната микрофлора е дестабилизирана, което причинява пропускливост на чревната стена и тя позволява преминаването на всички видове патогенни бактерии, токсини и вируси. В отговор на това имунната система изпраща предупреждение, което води до хронично възпаление, а то провокира нестабилна микрофлора. Бактериите в нея обикновено издигат бариера срещу нарушителите, а това им пречи да преминават в кръвта и оттам в мозъка“.

Изследователите смятат още да имплантират микрофлора от пациенти с аутизъм на опитни мишки, за да разберат дали те ще развият гастроинтестинални симптоми или безпокойство. Другата им цел е да намерят сигнал за аутизъм в микрофлората, за да провокират и облекчение за пациентите.

Според д-р Доре не може единствено генетичните фактори да бъдат обяснение за твърде бързото нарастване на случаите на аутизъм през последните десетилетия, а вероятно са налице и нови, например екологични, които биха могли да окажат влияние върху микрофлората на червата.

По статията работи: Гергана Караилиева

Източник: lefigaro.fr