Вирусът, довел до пандемията от испански грип, също е имал варианти

Учени откриха фрагменти от вируса, причинил пандемията от испанска треска през 1918 г., в запазена цели 100 години тъкан от бял дроб. Заключенията им дават отговор на въпроси, свързани с пандемията, довела до смъртта на повече от 50 милиона души по целия свят, които десетилетия наред вълнуват обществото. Генетичният анализ разкрива, че смъртоносният грипен вирус всъщност е променен вариант на същия патоген, върлувал по време на първата, не толкова заразна, вълна от испански грип.

Паралелът с днешния коноравирус е неизбежен. Днес сме свидетели на постоянни видоизменения и варианти, които го правят по-устойчив и леснопреносим. През 1918 г. вирусът успява да избегне защитните сили на организма по много сходен начин – чрез генетични мутации с цел адаптация. Единствената разлика е, че учените преди век не са имали нужните познания, за да стигнат до този извод.

Секвениране на геноми от белодробна тъкан на хора, починали от испански грип

Изследването върху вариантите на грипния вирус, което все още не е одобрено и съгласувано с други експерти от областта, е публикувано на bioRxiv – безплатен онлайн архив за документи, свързани с биологията, управляван от лабораторията „Cold Spring Harbor“. Екипът от германския институт „Robert Koch“ успява да си осигури достъп до белодробна тъкан от трима души, починали от испанска треска през 1918 г. в Европа.

И трите проби дават положителен резултат за наличие на вирус, причиняващ грип А, подтип H1N1 – щам, който се смята, че е отговорен не само за пандемията преди повече от сто години, но и за разпространението на свинския грип между 2009 г. и 2010 г. Заразената тъкан принадлежи на 17-годишно момиче, починало от пневмония в резултат на вируса, и на други двама млади войници (17 и 18 години), намерили смъртта си в Берлин.

Едно от заключенията на експертите е, че сред основните причини испанският грип да се окаже толкова смъртоносен, е фактът, че той засяга изненадващо голям брой млади хора. Въпреки изминалите десетки години, екипът успява да секвенира целия геном на вируса, открит в момичето, и части от генома на войниците.

Щамът H1N1 – причинител на испанския грип е изцяло секвениран до края на 20-ти век

Проучването не е първото, което опитва да хвърли яснота върху вирусния геном причинител на пандемията от 1918 г. През далечната 1950 г. учени откриват тяло на жена, починала по същото време, в постоянно покритите с лед земи на Аляска. До 1997 г. те възстановяват достатъчно от вирусната РНК, за да секвенират изцяло щама H1N1. Този геном, както и някои от по-рано анализираните, са използвани по време на новото изследване като база за сравнение.

Разглежданите геноми са от първата вълна на испанския грип, което дава възможност на учените да проследят развитието и промените в него от самата поява до втората вълна, когато са регистрирани около 80% от заразените и починалите.

Екипът установява, че геномите от втората пандемична вълна се характеризират с мутации, които най-вероятно са помогнали на патогена да заобиколи защитните механизми на имунната система и съответно да стане по-заразен и опасен. Още през първите месеци на испанския грип вирусът намира начин да се адаптира така, че да се пренася по-лесно. Смята се, че мутиралият вариант по време на втората вълна е основната причина за смъртта на много повече хора, отколкото при първата.

В контекста на настоящата пандемия учените правят връзка между появилите се през последните месеци мутирали варианти на коронавируса и нарасналия брой новозаразени и смъртни случаи, регистрирани около навечерието на новата 2021 г. Макар прокарването на паралели между отминали исторически събития и съвременни явления да крие някои рискове, германският екип е единодушен, че сходствата между тях са категорични.