В Румъния започват работа по създаването на Център за протонна терапия

Румъния ще има Национален център за протонна терапия, който ще бъде и първият за този вид лечение на онкоболни в Югоизточна Европа.

Протонният център

Здравният министър на Румъния Александру Рафила съобщава, че започва първият етап от работата по изграждането на Национален център за протонна терапия.

„Това е най-голямата инвестиция в медицинско оборудване, предназначено за онкоболни, която Министерството на здравеопазването прави и е категорична стъпка в правилната посока след създадените от нас 7 нови центъра за лъчеление“, написа в профила си във "Фейсбук" министър Рафила.

Протонният център ще бъде разположен в Онкологичния институт в Букурещ.

Техническа работна група подготвя документацията, въз основа на която проектът ще бъде реализиран. Заповедта на здравния министър, с която се поставя началото на работата, е подписана на 7 май 2024 г. Основен координатор е държавният секретар Александру Рогобете.

От 18 май 2024 г. започват консултации за различните видове услуги. Сред тях са проектирането и изпълнението както и необходимото оборудване.

Пазарните консултации целят създаването на последователна и правилна рамка, свързана с регистрацията на цялата документация за възлагане на поръчките.
От здравното ведомство на Румъния уточняват, че цялата процедура ще бъде прозрачна, справедлива и ще създаде конкурентна среда в съответствие с действащото в страната законодателство.

Проучването на пазара ще приключи на 31 май 2024 г.

„Уверен съм, че ще бъдем в състояние да проведем търга през август. Ще имаме първия Национален център за протонна терапия в региона и се радвам, че ще изградим в Румъния“, заявява държавният секретар Александру Рогобете.

Предвижда се сградата за лечение да бъде разширена, рехабилитирана и модернизирана. Центърът ще бъде снабден с PET-RMN, RMN 3T, RMN 1,5 T, PET-CT CT premium, SPECT 16.

Сумата, необходима за новия център е 70 милиона евро, осигурени от европейски структурни фондове.

„Достъпът на пациентите с рак до най-модерните терапевтични ресурси е и ще продължава да бъде приоритет за Министерството на здравеопазването, а Центърът е част от по-широка програма от мерки, за която сме осигурили финансиране и които предприемаме в подкрепа на хората с онкологични заболявания“, категоричен е Александру Рафила.

Протонният център има съществено значение като част от Националната стратегия за интегриран подход към онкологичните заболявания - от ранното им откриване, точната диагностика и адекватна терапия.

>>>За рака и битките на науката с него

„На европейско ниво е разработена стратегия, която насочва вниманието към значителни инвестиции в повишаване капацитета на медицинските системи. Ранното откриване, правилната диагноза и иновативните лечения са част от тази стратегия. Успяхме да получим достъп до средства и за Онкологичния институт в Тимишоара в размер на 1 милиард леи по Националния план за устойчивост и развитие, има обаче и други възможности за финансиране, които са в помощ на главната ни цел – да подкрепим румънците с онкологични заболявания“, казва координаторът Александру Рогобете и припомня, че според европейския план за контрол на рака всяка държава член на ЕС трябва да има комплексен център за лечение на рак.

Как е в България

За съжаление е очевидно, че България вече изгуби възможността да създаде първия на Балканите Център за протонна терапия.

За пореден път се оказва, че в съседна Румъния не само създават стратегии, но и работят целенасочено за реализацията им.

През септември 2023 г. правителството на Николай Денков извади проекта за създаването на Център от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с аргумента, че е забавен от страна на служебното правителство. Вече бившият премиер Денков увери, че ще бъде търсено национално финансиране.

Два месеца по-късно медици, физици, пациенти и общественици създадоха Инициативен комитет за изграждане на Протонен център за лечение на онкологични заболявания и се обърнаха към обществото с отворено писмо. В него те припомнят, че началото на проекта за създаването на първия на Балканите Център за протонна терапия за лечението на онкологични заболявания започва през 2018 г. и е дело на медицински специалисти.

За инициативния комитет изваждането на проекта от ПВУ е с нелогични причини, но и с ангажимента за него да се осигури национално финансиране.

Приблизителната стойност на проекта е 100 милиона евро. За него в бюджет 2024 са отделени 1 милион лева.

Цифрите говорят ясно и това, което казват е, че с 200% сигурност България няма да има Център за протонно лечение на онкоболни.

Проф. Иглика Михайлова от Университетската онкоболница в столицата заявява, че очакванията са държавата да изпълни обещанието си и осигури пари за Центъра. Специалистката по лъчелечение и онкология е категорична, че той ще разшири възможностите за лечение и ще даде възможност на близо 600-те българи, които имат нужда от този вид терапия, да бъдат лекувани по най-модерния метод.

>>>Метод компенсира движението на тумора по време на протонна терапия

Протонната терапия има множество предимства, едно от основните обаче е свързано с това, че атакува директно тумора и влияе незначително на здравите тъкани, което намалява сериозно страничните ефекти. Особено добър е методът за деца с онкохематологични заболявания.

>>>Теодора Арменкова: От волята на политиците зависи животът на стотици болни деца!

Сега хората, които имат нужда подобна терапия се насочват към центровете в Европа и най-често към този в Прага. Общо 23 са протонните центрове на Стария континент.

Създаването на протонен център се оказва непосилна задача за управляващите.

Въпросът е възможно ли е да настъпи промяна, да има политическа воля, но и желание не само да се говори и обещава, а да се действа прозрачно, целенасочено, професионално и отговорно. Или също както и с Националната детска болница в продължение на десетилетия властта ще декларира колко важна е тя, но единственото което ще прави е да имитира дейност. Бъдещето ще покаже.

Лошото е, че за хората с онкологични заболявания може да има надежда само тук и сега. Не след десетилетия.