В САЩ 1 от 10 пациенти, посетили спешното отделение, постъпва по-късно в болница с коронавирус

Средно 1 на 10 пациенти, диагностицирани с коронавирус, са посетили няколко дни преди това спешното отделение, сочат данни от последните три месеца (март, април и май 2020г.) за Филаделфия. Учени от Медицинското училище „Perelman“ към университета в Пенсилвания откриват, че ниските нива на пулсова оксиметрия и треската са били сред най-често срещаните симптоми, изпратили отново хората в болницата, където вече са били хоспитализирани. Резултатите от изследването са публикувани в списание „Academic Emergency Medicine“ и биха могли да бъдат много полезни за лекарите.

Авторът Остин Килару, доктор по медицина и лекар в спешното отделение към болница „Penn Medicine“, се надява, че проучването ще помогне на колегите му да провеждат по-задълбочени разговори с пациенти със съмнение за COVID-19. Той споделя, че диагностицирането е трудно и това е причината лекарите да връщат хората по домовете им, без да са сигурни дали ще се разболеят, или не през следващите дни. Изследването разграничава някои често срещани рискови фактори и симптоми, които впоследствие се оказва, че са били предупреждение за коронавирусна инфекция.

8,6% от пациентите на спешни отделения до няколко дни се връщат с потвърдена коронавирусна инфекция

Експертите проучват 1 419 души, посетили спешните отделения през периода 1 март 2020 г. – 28 май.2020 г., които са били изписани и в рамките на 7 дни се оказва, че са заразени с коронавирус. 4,7% от пациентите постъпват в болница до 3 дни след първото им посещение в спешния кабинет. 3,9% са хоспитализирани до седмица. Според изчисленията общо 8,6% от посетилите спешно отделение, не след дълго се връщат в болницата, вече с доказана коронавирусна инфекция.

Килару и колегите му с изненада установяват, че броят на хората, потърсили спешна помощ и върнали се дни след това в болницата с COVID-19 е 2 пъти по-голям от броя на пациенти, с което и да е друго заболяване.

Тревожното не е, че медицинските екипи вземат погрешни решения, а че коронавирусът се развива по непредсказуем начин и води до сериозни усложнения, които понякога настъпват след няколко дни.

Обобщените данни потвърждават всеобщото мнение, че най-уязвимата възрастова група са хората над 60 години. Те постъпват в болница, след потърсена спешна медицинска помощ, 5 пъти по-често, отколкото пациенти на спешните отделения на възраст 18-39 години. Хората между 40 и 59 години пък са хоспитализирани 3 пъти по-често от най-младата възрастова група.

Предупредителни знаци при пациенти, постъпили в спешно отделение

От гледна точка на индивидуалните симптоми, изследването сочи, че при случаите с ниски показатели на пулсова оксиметрия, повторното посещение в болницата се случва 4 пъти по-често, отколкото при хората с по-високи показатели на пулсова оксиметрия. Също така, пациентите с треска, хоспитализирани след това заради коронавирусна инфекция, са 3 пъти повече от тези без подобно оплакване.

Ако при пациента се наблюдават други тревожни сигнали като например рентгенова снимка на гръден кош, вероятността болният да се върне нараства още повече, споделя другият член на екипа Кит Делгадо, доктор по медицина и асистент към Отделението по спешна медицина и епидемиология.
Учените уточняват, че тенденцията не се променя, без значение расовата или половата принадлежност.

Причината за по-големия брой заразени с коронавирус сред малцинствените групи не се крие в различното отношение, а по-скоро в широко разпространената инфекция в техните общности и неравния достъп до здравна грижа за семействата с ниски доходи.

Експертите припомнят, че дистанционният мониторинг е много ефективен метод за наблюдение на пациенти с COVID-19, който би улеснил лекарите в случаите, когато преценят да изпратят някого за лечение в домашна среда.

Система за дистанционно наблюдение на пациенти

Болницата „Penn Medicine“ разполага със система за наблюдение на пациенти с коронавирусна инфекция, която изпраща текстови съобщения за състоянието им всеки ден. Към днешна дата, над 5 500 души са включени в нея, като тя подава информация за ново изследване на Института за проучвания върху изхода от заболяванията при пациентите. Делгадо пояснява, че в него фокусът пада върху пулсовата оксиметрия като показател.

Част от екипа, участвал в проучването за повторното постъпване в болница на пациенти, потърсили спешна помощ, са Катлийн Лии, Кристофър Снайдър, Закари Майзел и други експерти от болница „Penn.“

Голяма част от американците пренебрегват предпазните мерки и не биха си поставили ваксина

На фона на безбройните изследвания, които учените провеждат, за да намалят темповете на разпространение на коронавирусната инфекция, е значителен броят на хората, пренебрегващи мерките за безопасност. Центърът за дигитално бъдеще към Южнокалифорнийския университет съобщи, че 1/5 от населението би отказало да се ваксинира.

6 месеца след избухването на най-сериозната пандемия от един век насам, на дневен ред все още стоят два въпроса: Спазва ли американското население мерките за безопасност и би ли се ваксинирало, ако се открие ефикасна ваксина срещу COVID-19? Голяма част от американците биха отговорили и в двата случая с „Не.“

Проучване на Центъра за дигитално бъдеще върху социалния ефект от COVID-19 разкрива, че макар голяма част от американците да спазват препоръките, остава значителен броят на хората, които ги подценяват. Според него 1/5 от тях не биха си поставили ваксина срещу коронавирус. Аспектите, които проучват експертите са няколко.

Носене на предпазна маска и спазване на социална дистанция

Според учените много, но не всички, хора вземат предпазни мерки срещу заразяване и разпространение на вируса. 83% от населението спазва социална дистанция, а 77% носят предпазна маска.

Ваксина срещу коронавирус

52% са дали уклончив отговор и са казали, че ще изчакат. 20% са заявили, че не се интересуват от ваксината и не биха си поставили. Само 28% категорично биха се ваксинирали.

Проект за негативните ефекти от пандемията върху обществото

Центърът за дигитално бъдеще стартира друг проект, който анализира и обобщава разрушителния ефект от коронавируса върху хората. Първият етап е проведен в началото на пандемията и резултатите от него са оповестени на 29 април 2020 г. Тогава се наблюдават много промени – положителни и отрицателни, най-вече във взаимоотношенията между хората, емоционалната стабилност и поведението, след влизането в сила на извънредното положение. Вторият етап е проведен между 19 и 26 юни 2020 г., като тогава вече се забелязва промяна в политическото поведение, както и разгорещени дебати по въпроси, свързани с дистанционната работа, образованието, влиянието на медиите и пазаруването.

Изследването включва 1000 доброволци и представлява онлайн анкета, като допустимата грешка при резултатите е 3%.