Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смърт и инвалидност в ЕС

Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) засягат 62 милиона души и са водеща причина за смърт и инвалидност в Европейския съюз (1,7 милиона смъртни случая през 2022 г.), според доклад, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Водеща причина за смърт

Според доклада, озаглавен „Състояние на сърдечносъдовото здраве в ЕС“, сърдечносъдовите заболявания, които са водеща причина за смърт през последните две десетилетия, представляват една трета от всички смъртни случаи всяка година.

Най-големият фактор за смъртността е исхемичната болест на сърцето, която е отговорна за почти една трета от всички смъртни случаи от ССЗ. На второ място се нареждат цереброваскуларните болести (група мозъчни заболявания, свързани с увреждания на кръвоносните съдове в мозъка), представляващи малко над една пета от всички смъртни случаи.

Освен че повишават значително риска от смърт, сърдечносъдовите заболявания влияят и върху качеството на живот на хората.

Данните показват, че във всички измерения – благополучие, социално функциониране, физическо и психично здраве – хората със сърдечносъдови заболявания отчитат значително по-лоши резултати в сравнение с тези без подобни здравословни проблеми.

„Докладът за състоянието на сърдечносъдовото здраве в ЕС идва в решаващ момент.“, казва европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните Оливер Вархей. „Той подкрепя спешната необходимост от план за борба със сърдечносъдовите заболявания, за да се обърнат тенденциите, сочещи към удвояване на случаите до 2050 г.“

Различия в Европа

Докладът показва, че макар сърдечносъдовите заболявания да са бреме в цяла Европа, не всяка държава е засегната в еднаква степен.

Между 2012 и 2022 г. смъртността от сърдечносъдови заболявания е намаляла във всяка държава членка на ЕС със среден спад от 20% сред мъжете и 22% сред жените. Страни като Франция, Дания и Испания отчитат нива под 220 смъртни случая на 100 000 души население през 2022 г., докато България, Румъния и Латвия надхвърлят 800 смъртни случая на 100 000 души население.

Данните разкриват още, че честотата на модифицируеми рискови фактори като тютюнопушене, затлъстяване, консумация на алкохол и обездвижване е значително по-висока в страните от Централна и Източна Европа.

Процентът на затлъстяване варира от 7% в Италия до над 20% в други европейски страни като Литва, Финландия, Естония, Латвия и Малта.

През 2023 г. нивата на ежедневна употреба на тютюневи изделия варират от 23% или повече в страни като България, Гърция, Унгария и Франция до под 12% в Дания, Финландия и Швеция.

Консумацията на плодове е най-ниска в България, Латвия, Литва и Румъния.

Високата цена на сърдечносъдовите заболявания

Докладът показва, че икономическата тежест на сърдечносъдовите заболявания далеч надхвърлят статистиката за смъртността, като годишните разходи се оценяват на 282 милиарда евро, което се равнява на приблизително 2% от брутния вътрешен продукт на региона – увеличение от 169 милиарда евро през 2003 г. На глава от населението разходите, свързани със ССЗ, са средно 630 евро на гражданин от ЕС. Това подчертава, че сърдечносъдовите заболявания са „не само здравна криза, но и сериозно обществено и икономическо предизвикателство“.

Според ОИСР наблюдаваният ръст се дължи не само на преките разходи за здравеопазване, но и на нарастващите загуби на производителност на труда и нуждите от неформални грижи, което подчертава неотложната необходимост от ефективни стратегии за превенция и дългосрочно управление.

Какви действие предприема ЕС

На 16 декември 2025 г. Европейската комисия представи първия по рода си план за борба със сърдечносъдовите заболявания. Стратегията, наречена „План за безопасни сърца“, има за цел да осигури всеобхватна политическа рамка в подкрепа на държавите членки и заинтересованите страни в подобряването на сърдечносъдовите заболявания, което ОИСР препоръчва в доклада си.

„Съществува подчертана нужда от по-силни и координирани действия в целия Европейски съюз за справяне с нарастващото разпространение на сърдечносъдови заболявания, дължащо се на фактори като застаряващото население.“, се казва в доклада.