Защо раковите клетки успяват да излъжат имунната ни система – отговорите на учените

Ако си представим, че ракът е сложен пъзел, едно ново проучване намира връзката между някои от неговите парченца.

Едното парченце от пъзела е имунната система и неизменният въпрос: Защо имунните клетки не си вършат работата? Другото са хистоните и как те се изменят в самите имунни клетки. А третото – клетъчният метаболизъм и как той разгражда и усвоява аминокиселините.

Уеипинг Зоу, доктор по медицина, и Чарлз дьо Нанкрийд, професор по хирургия, патология, имунология и биология към Мичиганския университет, решават заедно да опитат да сглобят поне част от пъзела, за да видят какви истини ще им разкрие за раковите клетки.

Проучването е публикувано в списание „Nature“, като в него участие вземат няколко лаборатории от Центъра по ракови заболявания „Rogel“ и експерти от Полша.

Аминокиселината метионин – свързващият елемент в пъзела

Общото, което учените откриват между трите парченца на пъзела, е аминокиселината метионин. Те смятат, че премахването на начините за транспортиране на метионин до туморните клетки би могло да повиши ефективността на имунотерапията при повечето видове рак.

Т клетките са стражите на имунната ни система. Ракът ги видоизменя така, че да не им позволява да го атакуват. Въпросът е как успява да го направи.

Учените анализират туморната микросреда, и по-точно как туморът разгражда аминокиселините. Те установяват, че аминокиселината метионин е от ключово значение за оцеляването и правилното функциониране на Т клетките. Тези от тях, в които нивата на метионин са ниски, се изменят под влиянието на раковите клетки. Ниското съдържание на метионин в Т клетките води до промени и в структурата на хистоните, което също предизвиква увреждането им.

Съревнование между туморните и Т клетките

Тук се намесват туморните клетки. Оказва се, че също както Т клетките, те търсят начин да запазят метионина за себе си. Раковите клетки печелят съревнованието неведнъж. Накрая метионинът вече не е част от Т клетките и става неефективен.

В по-старо проучване екип от учени обмисляше подход, при който туморните клетки да бъдат оставени да „гладуват“ без метионин, изхождайки от идеята, че са пристрастени към него. Но според Зоу подобен метод носи своите рискове и пояснява защо: „Имаме състезание между туморните и Т клетките – кой ще спечели метионина за себе си. Т клетките се нуждаят от аминокиселината. Ако оставим туморните клетки без нея, Т клетките също няма да я получат. Трябва да намерим начин селективно да лишаваме от метионин само раковите клетки.“

Проучването доказва, че допълнителното подаване на метионин възстановява функцията на Т клетките. Но достатъчно висока концентрация означава достатъчно не само за тях, но и за туморните клетки.

Едно от обясненията на експертите е, че раковите клетки имат повече помощници, които да им доставят метионин. Увреждането на тяхната функция по транспортиране на аминокиселината ще доведе до по-здрави и устойчиви Т клетки, способни да се конкурират за метионина.

Все пак от екипа уточняват, че не са проучени в дълбочина метаболитните пътища на метиониновия метаболизъм. Учените се надяват да намерят начин да унищожават туморните клетки, без да увреждат и Т клетките. Върху това ще се фокусират в по-нататъшната си работа.

Зоу получава финансова помощ от 3.2 милиона долара от Националния център по ракови заболявания. Той работи съвместно и с експерти по разработването на нови лекарства, с намерение да създадат малка молекула инхибитор, която да служи за унищожаването на метионина в туморните клетки.

Източници: newswise.com/ uofmhealth.org, nature.com
Снимки: unsplash.com, uofmhealth.org

• CA217648;
• CA123088;
• CA099985;
• CA193136;
• CA152470;
• CA046592