Иван Димитров: Оглушителната тишина от страна на властта по въпроса за липсата на лекарства за хронично болните е престъпна!

Оглушителната тишина от страна на властта у нас по въпроса за липсата на лекарства за хронично болните е престъпна, категоричен е председателят на Федерация „Български пациентски форум“. Иван Димитров има пълното право на подобна оценка, защото до момента няма никаква реакция от страна на министерството на здравеопазването или на министерския съвет на сигналите, подадени от организацията, която той представлява, но и не само от нея. „Сегашното правителство води политика на геноцид. И това не го казвам за първи път“, казва Иван Димитров.

Ситуацията с наличието на медикаменти за българите с хронични заболявания не е от вчера. Независимо от всички призиви за законова регулация, която ще позволи паралелен износ едва когато българският пазар е задоволен, нещата продължават да си вървят постарому и нищо да не се променя. И ако преди пандемията COVID-19 да ни превземе страдащите от различни хронични заболявания намираха начин да се снабдят с нужните им лекарства от чужбина, например, то сега това е напълно невъзможно.

„В момента с тези тежки рестрикции хиляди хора са принудени да обикалят от аптека на аптека. А нали точно това не бива да става? Ние, хората с хронични заболявания, сме изключително стриктни и няма нужда някой да ни заповядва, защото сме сред най-уязвимите и защото сме застрашени при избухването на всяка епидемия и всеки вирус“, обяснява Иван Димитров и пита какво наложи настоящата истерия, която определено липсваше при епидемията от свински грип, чиито жертви бяха много повече.

Какво се случи сега? Защо е този хаос?

Въпросите, които задава председателят на Федерацията са точни. Задават си ги мнозина. Дано в крайна сметка получим отговорите. Важният въпрос в момента обаче е, какво се прави, за да бъдат запазени здравето и живота на българите с хронични заболявания? Защото е ясно, че липсата на медикаментите, с които те се поддържат, е реална заплаха за тях, че когато приемът на лекарства се наруши, здравето им се влошава, че ще стигнат до болниците заради усложненията. И тогава със сигурност и без COVID-19 здравната система едва ли ще издържи.

Затова от Федерация „Български пациентски форум“ предлагат реекспортът на лекарства за хроничните болести да бъде временно спрян. В писмото си те призовават министър Ананиев да използва всички законови лостове и да спре реекспорта на тези медикаменти поне за един месец след края на извънредното положение.

Предложението е смислено и ясно. Проблемът е, че то, а вероятно и други смислени идеи, свързани с възможността хората от уязвимите групи да бъдат защитени, остават глас в пустиня. За тях не се говори, те преминават през информационното пространство светкавично и се изгубват в потока от информацията за COVID-19, която ни е превзела.

В случая с липсващите лекарства обаче става дума не за друго, а човешки животи и съдби, които са в риск. Ето затова Иван Димитров определя политиката на здравното ведомство като геноцид. И е прав. Не може да се поставя в риск живота на хората! За това трябва да се говори.

И трябва да се пита. Защо толкова дълго здравното ведомство не предприема действия, свързани с паралелния износ и не реши въпроса, както той е регулиран в европейските страни. Там той е възможен единствено след като местният национален пазар е задоволен и ако някой извършва паралелен износ преди това, подлежи на сериозни санкции.

Защо? Защо в условията на извънредно положение и рестрикции не е помислено за хората с тежки хронични заболявания, които оставени без лекарствата си са обречени?

Затова и оглушителното мълчание на властта, както определи поведението й Иван Димитров, е престъпление. Дори от НОЩ мълчат, независимо че още преди месец от Федерацията са изпратили и до тях писмо за проблемите.

Иван Димитров е категоричен, че след COVID-19 и извънредното положение ще бъде в пъти по-тежко, заради хаоса в момента. Според него тогава болниците ще бъдат препълнени и това едва ли ще е по силите на здравната ни система.

Преди време написах в една от статиите си, че министър Ананиев бърза да гаси пожари и да замита всеки сериозен проблем под килима, вярвайки че бързо ще бъде забравен. Той и сега го прави и това е част българската здравна криза, която няма нищо общо с настоящата от COVID-19, по време на която обаче се видя и още нещо. И то е липсата на хуманност, на отношение към хората. Повече от месец държавните мъже ни затрупват с тежки трагично-драматични, статистически, заплашителни и заповедни фрази. Фрази, които не само дрънчат на кухо, но и създават страх.

И нито веднъж в тези усилни и трудни за всички дни не чухме думи на съпричастност. Топли и човешки думи, които да вдъхнат кураж, надежда и вяра, от които да разберем, че всички заедно сме в тази ситуация и само обеднени сме в състояние да й се противопоставим. Чуваме заповеди, които си остават такива независимо дали са изкрещени или са изречени с равен глас.

Затова оглушителната тишина на властта по въпроса за липсата на лекарства за хронично болните е престъпление.

И съм убедена, че гражданите трябва да крещят срещу тази тишина. В името на собствените си живот и здраве и особено в името на най-уязвимите.