Изпаренията в хирургичните зали и как могат да бъдат ограничени

Изпаренията по време на операция са в резултат на едновременното изрязване и обгаряне на човешка тъкан. Топлината, излъчвана от хирургичните инструменти, води до образуването на пари, които съдържат аерозолни химикали и други опасни за здравето вещества.

В две нови изследвания на учени от колежа за медицински сестри към Илинойския университет се препоръчва задължителното оборудване със системи за отвеждане на вредните пари от залите, с оглед опазване здравето както на персонала, така и на самия пациент по време на интервенция.

Негативни последици от изпаренията върху здравето на хирурзите

Рисковете, които крият хирургичните изпарения се отнасят за всеки присъстващ в помещението. Те могат да бъдат толкова гъсти, че да затруднят видимостта. Такива случаи се наблюдават обикновено по време на дългите операции, които налагат честото използване на инструменти за каутеризация (обгаряне). Медицинският персонал в хирургичните зали страда от 2 пъти повече респираторни заболявания в сравнение с останалите хора. Напълно възможно е изпаренията да са примесени и с вирусни частици.

„Първата стъпка към законодателни промени, с които да се реши проблема, е да се дефинира ясно и точно какво точно представляват хирургичните изпарения“, пояснява Ребека Вортман, клиничен асистент от колежа за медицински сестри към Илинойския университет, която е и автор на двете проучвания по темата.

Тя споделя, че в документите и литературата самите изпарения се срещат под различни наименования и тяхното определение не е достатъчно еднозначно. На някои места те се наричат „пара“, а на други – „биоаерозоли“ или пък „прах, увреждащ белите дробове.“

Според Вортман всеки здравен специалист знае какво точно представляват изпарение, но е важно учените, клиничните експерти и законодателните органи да постигнат единодушие по отношение на формулировката, преди да започнат да работят по решаването на проблема.

Заедно със своите колеги тя попада на няколко научни труда, в които се използва термина „хирургичен пушек.“ Оказва се, че той се използва и в други документи и описва едно и също явление.

Дефиниция и състав на хирургичните изпарения

В доклад в списание „AORN Journal“ Вортман и екипът дефинират хирургичния пушек като „видими аерозолни пари, получени в резултат от изгарянето на вторични продукти при използването на хирургични инструменти, излъчващи топлина. Парите съдържат водни капчици и газообразни вещества. Те могат да пренасят токсични химикали като бензен, толуол и циановодород, както и бактерии, вируси и тумори. Понякога пушекът затруднява видимостта около работното поле и може да бъде вдишан. Той се характеризира със специфичен неприятен мирис и е възможно да предизвика сълзене на очите и дразнене в гърлото.“

През ноември 2020 г. друга статия на Вортман и Джанет Торлтън в списанието „Nurse Leader“ отново обръща внимание на вредите от вдишваните изпарения по време на хирургична операция и апелира за вземането на бързи мерки. В нея се пояснява, че хирурзи, анестезиолози и помощен персонал са изложени целогодишно на вредното въздействие на парите по време на работа, а мерките продължават да са непоследователни и единични. Само в щатите Род Айлънд и Колорадо е прокаран закон, с който болниците се задължават да оборудват хирургичните зали с подходящи системи за отвеждането им. Други осем щата наскоро също предприеха законодателните действия за ограничаване на вредите, сред които и Илинойс. Експертът се надява Илинойс да е следващият щат, който ще приеме закона. 

В доклада авторите посочват, че цената на системите за отвеждане на вредни изпарения от затворени помещения не е висока. „До известна степен тя се определя и от размера на помещението“, допълва Вортман.

Тя е на мнение, че всички щати трябва да приемат със закон съответните мерки, защото в противен случай болниците и медицинските центрове са принудени сами да решават доколко е наложително това.

Ученият настоява мерките да бъдат със задължителен характер, за да се опази здравето на медицинските екипи и пациентите по време на операция.

Съавтори на проучването са Сара МакПърсън и Сисилия Уендлър от колежа за медицински сестри към университета в Илинойс.