Инфекция през бременността вследствие генитален херпес може да причини аутизъм на детето

Изследване предоставя първите имунологични доказателства за вероятността инфекция от генитален херпес при майката да е една от причините за възникването на аутизъм при детето. Жените, заразени с него по време на ранна бременност, рискуват два пъти повече бебето им да бъде диагностицирано по-късно с някое от заболяванията от аутистичния спектър (ASD).

Учени от Центъра за инфекции и имунитет към Училището по обществено здраве „Мейлмън“ в Колумбийския университет и от Норвежкия институт по обществено здраве открили връзка между майчините антитела срещу вируса на херпес симплекс – 2 (HSV-2) и опасността от ASD при потомството. Те публикували своето проучване в сп. mSphere на Американското дружество по микробиология.

„Ние вярваме, че имунната реакция на майката към HSV-2 може да наруши развитието на централната нервна система на плода, което повишава риска от аутизъм“, казва водещият автор на изследването Милада Махич. Експертите смятат, че не става въпрос за директна инфекция на плода, защото обикновено тя е фатална. Обединяват се около мнението, че неврологичните резултати се дължат на първична или реактивираща се инфекция при бременната с възпаление, което е непосредствено до матката.

Около една на всеки пет американки е носител на генитален херпес, който е силно заразен. Инфекцията е за цял живот и обикновено се разпространява чрез полов контакт. След първоначалното развиване на вируса HSV-2 живее в нервните клетки и често е неактивен, с редки прояви, тъй като организмът изгражда имунитет към него.

Учените се опитват да изследват връзката между майчината инфекция и риска от аутизъм като се фокусират върху 5 патогена, назовани с общото име ToRCH агенти. Това са Toxoplasma gondii, цитомегаловирус, херпес симплекс тип 1 и 2 и вируса на рубеола. Ако майката е носител на някои от тях, могат да настъпят спонтанен аборт или вродени дефекти.

Специалистите анализирали кръвни проби от 412 майки на диагностизирани с аутизъм деца и 463 жени, чиито синове и дъщери не страдат от състоянието. Пробите са взети около 18-та гестационна седмица от бременността и при раждането и са проучени нивата на антителата към всеки от ToRCH агентите.

Открити са високи нива на антитела срещу гениталния херпес, но не и срещу останалите вируси. Тази връзка е очевидна само в кръвни проби, взети по време на ранна бременност, когато нервната система на фетуса се развива, а не при раждането. Откритието отразява по-стари епидемиологични данни, които показват, че активирането на имунната система на майката в периода от ранните до средните месеци на бременността е свързано с дългосрочни проблеми с развитието и поведението на потомството.

Общо 13 на сто от жените в проучването са показали положителни резултати за антитела срещу генитален херпес в средата на бременността. От тях само 12 на сто съобщават, че са имали лезии преди да заченат или през първия триместър, което е индикация, че повечето инфекции са безсимптомни.

Ефектът на антителата върху риска от заболявания от аутистичния спектър се наблюдава предимно при момченцата. Но тъй като в проучването броят на момичетата с аутизъм е малък, учените твърдят, че няма достатъчно данни, за да се заключи, че откритието се отнася конкретно само за единия пол. Макар че като цяло аутизмът се среща по-често при мъжете.

Според авторите на проучването е необходимо допълнително изследване, за да се определи дали се налага сканиране и потискане на инфекцията вследствие генитален херпес по време на бременност. „Причините за повечето случаи на аутизъм са неизвестни, но доказателствата предполагат роля както на генетичните, така и на факторите на околната среда. Нашата работа предполага, че възпалението и имунното активиране могат да допринесат за риска. Вирус херпес симплекс - 2 е възможно да е един от произволните инфекциозни агенти“, казва Ян Липкин, директор на Центъра по инфекции и имунитет.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник: sciencedaily.com
Снимка: autube.tv