Клинично проучване показва, че лекарство за ревматоиден артрит потиска развитието на диабет тип 1

Приключилата втора фаза на проучване, реализирано от екипа на проф. Том Кей и проф. Хелън Томас от Института за медицински изследвания „Сент Винсент“, Мелбърн, Австралия, показва, че приемът на барицитинаб от хора с диабет тип 1 потиска развитието на заболяването.

Проучването

Това е първото изследване върху хора за въздействието, което лекарството, обичайно приемано при ревматоиден артрит, оказва върху развитието на диабет тип 1.

Общо 91 души с диабет тип 1 се включват в проучването. Всички те са диагностицирани през предходните три месеца.
60 от тях получават барицитиниб по 4 милиграма веднъж на ден, а 31 приемат подходящо плацебо. И така в продължение на една година.

>>>Устройство позволява контрол над диабет тип 1 без инжектиране на инсулин

„Когато диабет тип 1 бива диагностициран за първи път, все още в организма има значителен брой клетки, които произвеждат инсулин. За нас беше важно да разберем дали сме в състояние да защитим бъдещото унищожаване на тези клетки от имунната система“, коментира проф. Том Кей.

Резултатите

Ежедневният прием на барицитиниб от хора с открит наскоро диабет тип 1 запазва функцията на β-клетките, което става ясно чрез средното ниво на С-пептид (къс полипептид от 31 аминокиселини, който свързва А-веригата на инстулина с В-верига в проинсулиновата молекула), пишат авторите в статия, представяща резултатите от проучването върху хора и публикувана в New England Journal of Medicine.

„За нас е изключително вълнуващо да бъдем първата група в света, която тества ефикасността на барицитиниб като потенциално средство за лечение на диабет тип 1“, коментира проф. Кей.

Фаза 2 от клиничното проучване показва, че лекарството е в състояние безопасно и ефективно да запази собственото производство на инсулин в организма и в същото време да потисне развитието на заболяването. Важна подробност е, че приемът на медикамента трябва да започне в рамките на три месеца след поставянето на диагнозата.

„Показахме, че барицитиниб е безопасен и забавя прогресията на диабет тип 1. Досега хората с това заболяване разчитаха на инсулин, който приемат чрез инжекция или инфузионна помпа. Изследването ни показа, че ако пиенето на лекарството започне достатъчно рано след поставянето на диагнозата, то производството на инсулин се поддържа. Всички хора в проучването, които получаваха медикамента, имаха нужда от значително по-малко инсулин за лечение“, допълва проф. Кей.

>>>Над 150 000 възрастни и деца с диабет тип 1 във Великобритания ще получат изкуствен панкреас

От своя страна проф. Хелън Томас, съавтор на проучването, споделя, че се надява лечението да стане клинично достъпно, защото, казва тя: „Това ще бъде огромна стъпка напред по отношение на начина, по който се управлява диабет тип 1. Вярваме, че това е обещание за фундаменталното подобрение в способността за контрол на заболяването.“

Авторите припомнят още, че до откриването на инсулина диабет тип 1 е фатално състояние. И въпреки че инсулинът спасява живота, самата терапия е потенциално опасна, особено ако се прилага по неподходящ начин. Например, ако се приема твърде много или крайно недостатъчно. Заболяването води до дългосрочни усложнения като инфаркт, инсулт, увреждане на зрението и на нервите.

За екипа

Проф. Том Кей е директор на Института за медицински изследвания „Сент Винсент“ и ръководител на отдел „Имунология“ в него. Той и екипът му работят активно върху имунопатогенезата на диабет тип 1.

Научната група използва бета клетки на панкреаса и Т-клетки, пречистени от генетично модифицирани мишки, за да изследва ролята на перфорина (протеин, който при хората е кодиран от гена PRF1), рецепторите на смъртта и възпалителните цитокини при смъртта на бета клетките и диабета. Разработват антиген-специфични терапии, чиято задача е да предотвратят диабета.

Проф. Кей ръководи клинична програма за трансплантация, при която хора с диабет биват лекувани чрез инфузия на изолирани клетки от острови в Мелбърн. „Подробното познаване на това как бета клетките се унищожават в нашите изследователски проучвания, ще покаже и най-ефективните форми на имунозащита и в крайна сметка може да позволи заместване на бета клетки като лечение на хората с диабет тип 1 без системна имуносупресия“, казва проф. Кей.

>>>До 2050 г. случаите на диабет в света ще надхвърлят един милиард

От своя страна проф. Хелън Томас споделя, че целта на учените е да разберат как различните механизми участват в развитието на диабета и как могат да бъдат предотвратени. „Патогенезата на диабета - и тип 1, и тип 2 е сложна, с имунни аномалии при тип 1 и инсулинова резистентност при тип 2. „Скорошните проучвания, които направих, определят начините за предотвратяване на смъртта на бета клетките, като се насочват към взаимодействието с имунната система при тип 1 и вътреклетъчните апоптотични сигнални пътища при тип 2“, казва проф. Томас.