Кожа, създадена по метода ин витро, спаси дете, страдащо от булозна епидермолиза

Тобиас Хирш и колегите му от Университета в Рур, Германия, разработиха първия ефективен начин за борба с булозната епидермолиза. Генетици и биолози създадоха техника за отглеждане „ин витро“ на пълноценна кожа от стволови клетки, които се намират в най-ниските слоеве на епидермиса. Учените отбелязват, че ДНК на подобни клетки може да се променя лесно преди възпроизвеждане, което позволява да бъдат унищожени грешките в LAMB3 и други части от ДНК, свързани с развитието на кожните заболявания.

Водени от тази идея биолозите се опитали да спасят живота на седемгодишно дете, страдащо от една от най-тежките форми на епидермолиза. Случаят, който е описан в списание Nature, е свързан с изключително рядка генетична болест – гранична булозна епидермолиза. Заболяване, при което цялото тяло се покрива с мехури. Когато е прието в болницата в град Бохум, детето било с две тежки бактериални инфекции, вследствие на които 60% от кожата му на практика липсвала. А това означавало, че го очаква единствено мъчителна смърт. Изследователите откриват все още непокътнати участъци в нея, а това им позволило да извлекат малко количество стволови клетки и така да унищожат мутиралата версия на LAMB3 и да я заменят с нормалния ген чрез специален ретровирус. След това те размножили клетките „ин витро“ и така ги принудили да се превърнат в различни типове на кожни клетки, към които приложили специален шаблон, имитиращ структурата на човешка кожна тъкан.

Следващият важен момент настъпил, когато присадили част от „изкуствената“ кожа върху ръката на детето, за да проверят дали организмът ще я отхвърли. Опитът завършил успешно и позволил да бъдат осъществени още две операции, по време на които те заменили близо 80% от кожата.

Година по-късно детето е напълно възстановено, кожата изцяло е приета от организма му и то живее съвсем нормално. В същото време генетикът Седрик Блан от Свободния университет в Брюксел казва, че наблюдението върху малкия пациент трябва да е дългосрочно, за да се изясни дали има риск от поява на рак на кожата, а и да се разбере колко дълго живеят тези клетки.

Тази медицинска интервенция и наблюдението над малчугана помогнали на учените да открият още едно свойство на кожата, за което не подозирали. Оказва се, че във възстановяването й участва само малка част от стволовите клетки, което улеснява значително битката с много заболявания, свързани с ДНК нарушенията.

По статията рабоит: Гергана Караилиева

Източник: ria.ru