Кошмарите нощем могат да бъдат ранно предупреждение за болестта на Паркинсон

Възрастните хора, които по-често сънуват кошмари, са застрашени да развият в бъдеще болестта на Паркинсон. В тези случаи лошите сънища са индикатор, който може да се използва за ранна диагностика на заболяването, показва проучване на учени от Университета в Бирмингам, Великобритания.

Проучването

За целта на изследването екипът, чийто ръководител е д-р Абидеми Отайку от Центъра за здраве на човешкия мозък към Бирмингамския университет, използва данните от мащабно кохортно проучване от САЩ. В него се съдържат данни за период от 12 години на 3818 мъже, които живеят самостоятелно.

В началото мъжете са попълнили множество въпросници, един от които е посветен на качеството на съня.

След обработката им екипът отделя мъжете, които са съобщили за лоши сънища поне веднъж седмично. Тези хора биват проследявани до края на проучването. Целта е да се види възможно ли е да развият болест на Паркинсон.

По време на самото проследяване, съобщават изследователите, диагнозата болест на Паркинсон е поставена на 91 мъже като при повечето от тях това се случва на петата година от проследяването.

Изводите

Работата на екипа показва, че възрастните мъже, които нощем сънуват кошмари, са застрашени два пъти повече да развият по-късно

Паркинсон в сравнение с останалите, които спят спокойно. Проучванията показват, че между 17% и 78% от хората с Паркинсон сънуват кошмари всяка седмица.

Идентифицирането на значението на лошите сънища и кошмари като индикатор за бъдещата поява на болестта на Паркинсон е важна стъпка напред в разгадаването на симптомите. „Разбира се, ние трябва да извършим допълнителни изследвания, но е добре мъжете в напреднала възраст, които сънуват кошмари, непровокирани от конкретно събитие или стрес, да потърсят съвет от лекар“, споделя д-р Абидеми Отайку.

Специалистът припомня, че през 2021 г. е осъществил проучване, което показва, че при наскоро диагностицираните с Паркинсон хора, които преживяват повтарящи се сънища, изпълнени с агресия и ужаси, заболяването прогресира много по-бързо в сравнение с останалите, които спят спокойно.

Резултатите от изследването карата медиците да направят извода, че възрастните, на които ще бъде поставена диагнозата Паркинсон, вероятно ще имат тежка дрямка и ще сънуват кошмари, няколко години преди да развият характерните черти на заболяването, сред които са треперенето, сковаността и бавните движения.

Нашите сънища са в състояние да разкрият важна информация за структурата и функцията на мозъка ни, е другият извод на екипа след като анализират резултатите. Според д-р Абидеми Отайку това ще провокира и нови изследвания по темата в областта на неврологията.

Не на последно място неврологът подчертава, че до настоящия момент няма надеждни индикатори за това как се развива заболяването, които да бъдат открити ако не се правят изключително скъпи изследвания.

>>>Мини имплант се бори със симптомите на болестта на Паркинсон

Настоящото проучване със сигурност ще помогне на лекарите да поставят диагноза в ранния стадий на болестта. Както уточняват от екипа, колкото повече се знае за ранните признаци на заболяването и за промените, които настъпват в мозъка, толкова по-бързо ще бъде поставена диагноза и предприето лечение.

Резултатите от проучването са публикувани в eClinicalMedicine.

За болестта на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е второто най-често срещано невродегенеративно заболяване и за съжаление и най-бързо увеличаващото се в света. Заболяването прогресира бавно и това може да продължи с десетилетия, което много често води до значителна инвалидност и влияе негативно върху качеството на живот както на болния, така и на близките му.

Сред водещите симптоми са тремора, мускулната скованост и промени в позата и походката, забавените движения. При близо 50% от хората с Паркинсон се наблюдават и психични нарушения.

За д-р Абидеми Отайку

Д-р Абидеми Отайку е специалист по неврология в Университета в Бирмингам и член на съвета на Кралското медицинско дружество. Работи активно по въпросите, свързани със съня и сънищата. Част от изследванията му са насочени към влиянието, което те оказват върху процесите на стареене и върху невродегенеративните заболявания.