Лечение на Паркинсон чрез имплантиране на свински мозъчни клетки

Специалисти от Сега Living Cell Technologies, базирана в Оукланд, Нова Зеландия разработват нов подход в лечението на заболяването Паркинсон чрез имплантирането на клетки от хороидния плексус на прасета.

Новият метод е в експериментална фаза, но е показал обещаващи резултати при четирима души 18 месеца след операцията.

Заболяването Паркинсон се причинява от постепенна загуба на мозъчни клетки, които произвеждат допамин – съединение, контролиращо движенията. Хората, страдащи от болестта, изпитват затруднения с движенията, предвижванията, имат треперене и всички симптоми се влошават с времето. Съвременната медицина подменят липсващия допамин, но с годините неговата ефикасност намалява.

Специалистите от Сега Living Cell Technologies са решили да изпробват иновативен метод за лечение на заболяването с имплантирането на клетки от прасета. Мозъчната структура от хороиден плексус създава комплекс от фактори за растеж, както и сигнални молекули, които подпомагат здравето на нервните клетки.

В изпитанието са участвали 18 души, които са се подложили на новия метод. Идеята на учените е, че съединенията от тези клетки, ще могат да подхранят клетките, произвеждащи допамин в мозъците на доброволците и ще забавят тяхната загуба.

„Методът е изпробван при плъхове със заболяването и е показал положителни резултати", отбелязва Кен Тейлър от Сега Living Cell Technologies

Специалистите са поставили клетките от прасета в поресто покритие от алгинова киселина, която е направена от водорасли и позволява растежните фактори да се прехвърлят в мозъчната тъкан. Тя следва да спре имунните клетки на пациентите да навлязат и да атакуват клетките от прасета. Методът е използван и при лечението на диабетици с клетки от свински панкреас.

Алгиновата капсула съдържа близо 1000 клетки от прасе и е голяма близо половин милиметър. При първия експеримент с четирима души са имплантирани по 40 капсули в едната част на мозъка на всеки. Отчетено е средно подобрение от 14 пункта при 199 пункта по скалата на сериозност. Тези подобрения са се задържали 18 месеца след операцията, което е добър напредък според учените. Те отчитат, че хора с тази болест се влошават сравнително бързо – с няколко пункта всяка година.

Специалистите са предприели по-голям експеримент, чиито резултати се очаква да се изяснят ноември месец. Този път обаче хората получават по 120 капсули, поставени в двете части на техния мозък.

„Стратегията е добра. Свинските мозъчни клетки се проучват като възможност за лечение и на други заболявания – като Хънтингтън и Алцхаймер, причинени от нарушения в нервните клетки“, коментира Роджър Бейкър от Университета в Кеймбридж, който не е част от проучването.

Въпреки успехите, специалистите се опасяват, че трансплантирането на клетки от животни на хора крият вируси, спящи в ДНК на прасетата - свински ендогенетични ретровируси и могат да преминат в хората и да развият други нови заболявания. Това за сега не се е случвало при пациенти с диабет, лекувани с клетки от свински панкреас. В тази посока работят и екипи, които прилагат технологията за генно редактиране CRISPR за унищожаването на подобни вируси в свинския геном.

Изследването е публикувано в New Scientist.

По статията работи: Велина Неделчева
Снимка: newscientist.com