Министър Костадин Ангелов: В страната има достатъчно лекарства, проблемът е в логистиката и презапасяването

Проверка на здравното министерство е установила, че в аптечните складове в страната има достатъчно лекарства. Проблем са логистиката и презапасяването. Това заяви днес пред Нова телевизия министърът на здравеопазването и съобщи, че по-късно през деня ще има среща с фармацевтите. Веднага след нея проф. Костадин Ангелов каза, че на национално ниво няма недостиг на нито едно от лекарствата, които се използват за лечение на болните от COVID-19.

От десетина дни освен за липсата на легла и на персонал част от болниците алармират и за липсата на медикаменти. Днес, например, от Университетската „Медика Русе“ съобщиха, че имат запас до две седмици. Преди това от болницата в Айтос говориха за проблема, а директорът й подчерта, че при заявка за 50 флакона, получават 10. Подобна е ситуацията и в други лечебни заведения.

Проблемът е в организацията

Здравният министър е категоричен, че става дума единствено за организация. При направена от лекуващия заявка, медикаментите се доставят, щом ги няма, значи няма и заявка. Примерът, който проф. Ангелов даде е с големите болници в София, Стара Загора, Плевен, Бургас и Пловдив, където е създадена нужната организация, която не позволява да има недостиг.

Освен лекарите и фармацевтите насочиха вниманието към тази тема. Оказва се, че в много от аптеките изчезват за минути антибиотици, особено тези, в чийто състав влиза азитромицина за лечение на коронавирусна инфекция, и нискомолекулярни хепарини и кортикостероиди.

Председателката на Регионалната фармацевтична колегия в Пловдив съобщи, че в града има сериозен дефицит на медикаменти. Димитрия Стайкова подчерта, че аптеките се зареждат няколко пъти на ден. Проблемът има две страни. От една е нарасналото търсене, а от друга, че при заявка от аптеката за 10 флакона се доставят два или три. Така е не само в Пловдив.

Презапасяването и реекспортът са от значение

Презапасяването е сериозен проблем, защото той е резултат от страха на хората и паниката, която очевидно взема превес в настоящия момент. Това е възможно най-лошият вариант, защото така от лекарства се лишават онези, на които те наистина са им нужни в момента. Какъвто е случаят с бременните, които трябва да приемат нискомолекулярни хепарини за задържане. Няколко подобни случая вече добиха публичност чрез медиите.

След срещата на днешния 11 ноември 2020-а между здравния министър и фармацевтите стана ясно, че нискомолекулярният хепарин ще бъде доставен в аптечната мрежа, а до края на деня на интернет страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата ще публикуват списъка на всички аптеки, в които лекарството ще бъде разпределено. Освен рецепта бременните жени трябва да представят в аптеката и документ, удостоверяващ генетично изследване. Министърът уточни, че това се прави, за да няма злоупотреби.

Другата страна на въпроса защо има недостиг на определени медикаменти се крие и в изреченото от министър Костадин Ангелов, че вероятно в момента се извършва реекспорт. Той вече е внесъл текстове, подобни на съществуващите по време на извънредното положение, с които да бъде наложена забрана за износа на определени медикаменти.

И ако държавата прави възможното, за да регулира процесите, за да няма недостиг на лекарства, то е в пъти по-трудно хората да бъдат убедени, че няма нужда да купуват медикаменти, които в момента не са им нужни, а в същото време са от огромно значение за живота на друг.

Страхът и паниката - най-лошите съветници

Презапасяването с лекарства днес прилича много на презапасяването с хранителни продукти и тоалетна хартия в началото на епидемията. И в двата случаи водещи са страхът и паниката. Повече от месец ситуацията у нас се влошава. Лавинообразно нараства броя на заразените, но и на жертвите на вируса. Ежедневно българинът слуша за тълпи пред лабораториите за тестване, за хора, които обикалят болници и накрая умират в линейката, защото не са ги приели, за препълнени отделения, за лекари и сестри на ръба на силите си. Дори да става дума за единични случаи, те са достатъчно тревожни и тежки, за да провокират не просто страх, но и паника. Да накарат голяма част от хората и при най-лекото неразположение да хукнат към лечебното заведение и да настояват да бъдат лекувани. И ако това би могло да се преодолее чрез личността на медицинските специалисти, които да убедят изплашения човек, че състоянието му не налага хоспитализация, то едва ли някой е в състояние да се справи с идеята за самолечението.

Традиционно българинът разбира от всичко – от политика до футбол. Когато към това се прибави обаче и медицината, нещата добиват драматични измерения. Облъчвани от необятно количество информация, загубили доверието си в наистина можещите и знаещи специалисти, българите демонстрират „завидни“ знания в последно време. Сами си поставят диагнози и си назначават лечение – от бабините рецепти, през забърканите коктейли на поредния здравен гуру, до това сами да си изпишат медикаментите. И не само на себе си, но и на съседи, близки и колеги.

"Самолечението е опасно" - призив на БЛС

Тази тенденция заплашително нараства особено във времето на пандемията от COVID-19 и вероятно това е причината от Българския лекарски съюз да излязат с призив, чието основно послание е: „Самолечението е опасно“.

В него от съсловната организация на лекарите обясняват, че част от медикаментите, за които се говори в публичното пространство, могат да доведат до свръх натрупване в организма, други от препоръчваните лекарства са в състояние да причинят остро кървене, а има и такива, които са безполезни и представляват просто реклама на хранителни добавки.

От БЛС казват ясно, че протоколите, които се публикуват в научните издания, до които всеки има достъп вече, са предназначени единствено за квалифицирани медицински специалисти и не могат да служат за самолечение. Не на последно място уточняват, че лечението винаги е индивидуално и не бива да се взема от отпуснато на близък лекарство без консултация с лекар.

В края на обръщението си Лекарският съюз призовава хората да не се доверяват на публикации, които „лекуват“.

Притеснения за публикуваните в интернет протоколи за лечение на COVID-19 изрази и председателката на Фармацевтичния съюз по време на срещата със здравния министър. Проф. Асена Сербезова припомни още, че по данни на СЗО едва 8 % от хоспитализираните имат нужда от лечение с антимикробни средства. В същото време личните лекари предписват на 72 % от хората антибиотик, съдържащ азитромицин и призова медиците да изписват генерични лекарства, а не по търговско наименование.В момента на пазара има 12 медикамента, които съдържат азитромицин, каза още проф. Сербезова.