МУ-Варна спечели конкурса „Ръководител от Европейското научно пространство“

Сериозен успех постигна екипът на варненския Медицински университет. Висшето училище стана първата институция в България, която спечели конкурса „Ръководител от Европейското научно пространство (ЕНП). Успя да го направи, конкурирайки се с повече от сто проекта.

Еврокомисията определя като ключов елемент за развитието на науката хората и точно затова една от най-важните й финансови схеми е насочена към подкрепата именно на потенциала им чрез тези научни надпревари.

Разработката предвижда да бъде създадено ново направление в Научноизследователския институт към университета. В случая става дума за биология на стволовите клетки.

Реализацията на проекта започва от октомври 2019-а, ще продължи пет години и стойността му е 2 500 000 евро.

От особено значение е, че проектът инвестира не в закупуването на техника, а в нещо изключително важно като изграждането на екип от професионалисти и развитието им чрез обучения, форуми, срещи. Една от целите е мрежата от учени и изследователи да мога да обменят идеи и информация. В този смисъл екипът, който ръководителят на ЕНП ще сформира, ще трябва да увеличи сътрудничеството в групите във варненския МУ, които работят със стволови клетки, но и да привлече ново финансиране и да създаде нови образователни програми. Всичко това ще повиши нивото на научни изследвания, но и дава нова и по-богата перспектива пред студентите.

Проф. Антон Тончев (на снимката), който ръководи Научноизследователския институт, обяснява, че целта на проекта е да привлекат специалист, чиято задача е да допълни наличните възможности в сферата на регенерацията. „Чрез проекта ние ще финансираме и него, и екипът“, казва проф. Тончев и допълва, че „TRANSTEM“ – както е краткото име на разработката, ще даде шанс на младите изследователи и учени.

Три научни екипа са насочили усилията си към стволовите клетки в различни органи в момента. Единият от тях се оглавява от проф. Игор Резник от йерусалимския Университет Hebrew. Специалистът по костно-мозъчни стволови клетки е координатор на проекта TRANSTEM. Той и екипът му от Университетската болница „Св. Марина“ са осъществили над сто трансплантации. В момента са на етап клинично изпитване за използването на стволовите клетки при множествената склероза и други автоимунни заболявания. Според проф. Резник разработката на МУ ще допълни научните разработки в тази област в България и в района.

Проф. Христина Групчева (на снимката) ръководи другият научен екип, който въвежда трансплантацията на консервирана амниотична мембрана през 2005-а, а от 2014 г. работи по култивирането на собствени и донорски лимбални стволови клетки. За последните две години са направени повече от 120 процедури, спасили зрението на множество хора. Проф. Групчева е категорична, че бъдещето на офталмологията е тъканното инженерство, базирано на лимбалните стволови клетки.

Начело на третия екип е проф. Антон Тончев. Специалистът по стволови клетки в мозъка и колегите му са първите у нас, започнали работа и концентрирали научния си потенциал върху регенеративната медицина. Оказва се, че дори при възрастните хора има стволови клетки, които могат да създадат нови нервни. В същото време в последните години се увеличава броят на заболявания, при които се губят именно нервни клетки. Затова и на мозъчните стволови клетки се разчита много в неврологията и психиатрията. Това дава реална надежда за болните от алцхаймер, паркинсон и други заболявания.