Невротренинг помага на шофьорите да предвидят пътни инциденти

Проф. Наталия Вербицка от Екатеринбург, Русия, невропсихолог и специалист по андрагогика (наука за обучението на възрастни), създава невротренинг, който помага на автомобилилистите да предвидят критичните ситуации на пътя.

Основната цел е да бъдат намалени катастрофите, които се случват заради невниманието на шофьорите.

Техниката, която проф. Вербицка разработва, помага на водачите на моторни превозни средства да предвидят вероятността от възникването на пътен инцидент.

Невротренингът

В основата на идеята шофьорите да бъдат научени да предвиждат рисковете при шофиране е невромодулацията (влиянието върху мозъчната активност чрез неинвазивни методи и без лекарства, за да бъдат атакувани симптомите при различни психични и неврологични състояния, сред които тревожни разстройства, деперсия, безсъние, зависимости и други).

В проучването се включват общо 150 души.

На главите им са поставени множество електроди под формата на шапка. Чрез тях изследователите наблюдават потенциала и всичко, което се случва в мозъка.

Всеки шофьор седи пред монитор, който излъчва видеозаписи. Електроенцефалографът показва как реагира мозъкът в критични моменти. За да бъде напълно обективно проучването, тестването става по времена пътуване.
Учените създават общо 700 клипа, които са предназначени за обучение на три нива на шофьорите от различни категории.

Видеоклиповете да подредени по начин, който проверява реакцията на водача за възможно най-голям брой рискове. Те са максимално близки до реалните условия. Показват ден и нощ, дъжд, мъгла, сняг, различни сезони и характерните за тях особености.

>>>8 невероятни техники, които могат да ви направят умел шофьор

В определени ситуации водачът на автомобил се чувства неудобно, нервен е и всичко му пречи, но е важно да се концентрира при това без да се напряга. Мозъкът трябва да бъде готов да реагира незабавно на три групи опасности:

• Първата обхваща различни обекти, например, пешеходци, насрещни коли, животни
• Втората е ориентацията в пространството – лентите за движение, интервал и дистанция
• Третата е свързана с времето – кога да се изпреварва според правилата, как се вземат завои или се прави избор за навлизане в насрещната лента

Първичната реакция на страх е наследена от предците ни и е изключително близка до начина, по който реагират животните.

Първо замръзват, а след това или бягат, или се бият, разяснява проф. Вербицка и дава пример с шофьорите: „Някой просто замръзват на волана с отворена уста, други правят опит да се скрият, трети излизат бързо от колата и започват да доказват правото си с юмруци. Всичко това е резултат от реакция, установена от векове. А е важно да принудим мозъка да обработи чувството за страх чрез предния си дял, тоест чрез мисленето. И този процес може и трябва да се тренира“, категорична е авторката на техниката.

Резултатите от обучението

В резултат на обучението всеки от участниците в него създава защитен буфер – пространствено-времева празнина за вземане на решения. Времето, което е необходимо, за да разбере един шофьор какво може да се случи и да избегне опасността, е от 3 до 6 секунди.

Както поясняват учените по време на обучението постепенно страхът на водача преминава от първичната към вторична верига на съзнателния отговор и това се вижда на електроенцефалографа.

Изследователите оценяват готовността на водача за риск чрез шест групи мозъчни вълни и цветова амплитуда, която варира в зависимост от стреса от синьо до червено.

„Мозъкът използва всички вълни като ги обединява в особени групи, наречени невромодели. Всяка вълна има собствена функция. Например, бавните тета вълни са отговорни за взаимодействието с паметта, делта отразяват мисловните процеси, а червените алфа. Зелените вълни се определят като стандарт“, разяснява проф. Върбицка.

Тя уточнява, че ако силата на сигнала на сензора, който е прикрепен към главата, е голяма, тогава мозъкът изразходва ресурс и полага повече усилия. Например, така става, когато човек примижава, защото не може да види ясно пътя.

Изследователката казва, че за обучените по неврометодологията шофирането става също толкова естествено и удобно като четенето на книга. Няма напрежение, а само спокойствие.

Какво мислят на този вид обучение шофьорите

Оказва се, че дори най-скептичните и настроени негативно към подобен вид обучение водачи на моторни превозни средства, разбират ползата. Повечето от тях признават, че голямото самочувствие зад вола пречи.

Определят като голямо предимство факта, че след подобен вид обучение са започнали сами да се контролират. Това е безспорно един от положителните ефекти, защото е ясно, че дори опитни и с голяма практика шофьори могат да сгрешат. Често причината се крие в умора, недоспиване, дълъг път без почивка, забавени реакции.

Специалистите в бранша са убедени от реалните ползи – за професионалните шофьори, за тези с дълъг стаж зад волана, но и за начинаещите.

До момента има обучени 43 преподаватели от автошколите в Екатеринбург. Представители на Руския национален проект „Безопасни и качествени пътища“ са проявили интерес към методиката.

И още за метода

Проф. Наталия Вербицка споделя, че започва да работи по идеята, когато представители на Лесотехническия университет и на финландски фирми проявяват интерес към обучението на ператори на машини за дърводобив и на водачи на много големи трактори. Това води до ъздаването на първата лаборатория по невротипизиране.

При разработването на невротренинга тя изучава задълбочено Hazard perception test (Тест за възприемане на опасност). Тестът е част от изпита за шофьори в ЕС, Обединеното кралство, САЩ, Канада и Австралия. Целта му е да определи способността на кандидата да вижда ситуации, които изискват вземането на определени решения.

Например, дали да смени посоката или да промени скоростта, с която се движи.
Данните показват, че след въвеждането на подобна комплексна методология, процентът на произшествията по пътищата в чужбина, от любителите шофьори е намалял между 20% и 30%, а при професионалните понижението е между 60% и 80%.