Нисковъглехидратното хранене понижава кардиометаболитния риск

Едно от най-мащабните и задълбочени проучвания, проведено от екип на детската болница в Бостън, се натъква на доказателства, че нисковъглехидратните храни (въпреки по-високото си съдържание на наситени мазнини) предпазват от сърдечносъдови и метаболитни нарушения повече, отколкото нискомазнинните и високовъглехидратни продукти.

Заключенията на учените са публикувани в онлайн изданието на списание „American Journal of Clinical Nutrition“ на 28.09.2021 г.

Нисковъглехидратната диета е добре позната на хората, които страдат от диабет и на онези, които просто искат да редуцират теглото си. Въпреки това през последните близо 50 години експерти по обществено здраве и здравни специалисти препоръчват нискомазнинното хранене, разтревожени от негативните последици от редовната консумация на наситени мазнини. Тя може да доведе до сърдечносъдови нарушения като повишаване нивата на LDL холестерола (наричан още „лош“ холестерол). Нискомазнинната диета и обезмаслените храни започнаха да се предлагат широко на пазара, без да се вземе под внимание факта, че са с високо съдържание на обработени въглехидрати.

Дейвид Лудвиг, автор на проучването, който работи съвместно с Кара Еббелинг, разкрива: „Изненадващо, нисковъглехидратният хранителен режим не предизвиква покачване на „лошия“ LDL холестерол, въпреки че нивата на наситени мазнини в тях надвишават препоръките от здравните власти.“

Въглехидрати, инсулинова резистентност и заболявания

Докато високият LDL холестерол е добре известен рисков фактор за сърдечни заболявания, има още няколко други показатели, които също предупреждават за евентуални сърдечни проблеми и диабет: високи триглицериди, нисък HDL ("добър") холестерол, висока кръвна захар, хронични възпаления, склонност към образуване на кръвни съсиреци и стеатоза (затлъстял черен дроб).

Всички гореизброени са пряко свързани с метаболитния синдром, познат още като синдром на инсулиновата резистентност, тъй като клетките в тялото губят своята чувствителност към сигналите на хормона инсулин за усвояване на захарта в кръвта. Много изследвания сочат, че се наблюдава трайна тенденция на повишена консумация на обработени въглехидрати, каквито са рафинираните зърнени храни и добавените захари.

Когато преминат на нискомазнинно хранене, хората започват да приемат много по-големи количества въглехидрати. Това е една от причините, поради която зачестяват случаите на метаболитен синдром и затлъстяване.

Нисковъглехидратно или нискомазнинно хранене – сравнение

Еббелинг и Лудвиг решават да проверят дали преминаването на нисковъглехидратна диета би се отразило положително на кардиометаболитния риск. Заедно със свои колеги от държавния университет „Framingham“ те набират общо 164 участници на възраст над 18 години, които страдат от затлъстяване или са с наднормено тегло и които са загубили 10%-14% от телесната си маса, спазвайки нискокалоричен режим на хранене.

Доброволците се разпределят на случаен принцип в три различни групи, които се подлагат на различни диети за редуциране на теглото в продължение на 5 месеца.

• нисковъглехидратно хранене (20% въглехидрати, 60% мазнини и 20% протеини);
• умереновъглехидратно хранене (40% въглехидрати, 40% мазнини и 20% протеини);
• високовъглехидратно хранене (60% въглехидрати, 20% мазнини и 20% протеини).

Ястията се приготвят предварително и следват стриктно критериите за състав. Всеки човек може да ги консумира, където пожелае. Така екипът е сигурен, че хората наистина спазват наложения хранителен режим, а не просто следват препоръчителни насоки за начина им на хранене, какъвто е подходът в много други проучвания.

Еббелинг допълва: „Бяхме наели кетъринг фирма, която осигури над 100 000 ястия, съобразени с диетата на всеки доброволец. Целта ни беше да поддържаме теглото на всички едно и също през тези 5 месеца, така че резултатите накрая да не са обвързани с отслабване или напълняване.“

И при трите хранителни режима 35% от консумираните мазнини са наситени. Това означава, че наситените мазнини при нисковъглехидратното хранене са 3 пъти повече от тези при високовъглехидратното (21% - 7%), което надвишава значително препоръчителния дневен прием.

Трябва да се отбележи, че нисковъглехидратна диета не е равносилно на кетогенна диета, която е много строга, съдържа твърде малко въглехидрати (не повече от 10%) и голямо количество мазнини.

Според Лудвиг по-умерената нисковъглехидратна диета, наложена в изследването, е много по-разумно решение. Хората могат да консумират цели плодове, както и зеленчуци без скорбяла, фасул и ограничено количество зърнени храни.

Ползи от ограничаване на въглехидратите

Сравнено с храненето, което включва повече въглехидрати и по-малко мазнини, нисковъглехидратното регулира стойностите на някои липиди в кръвта*, често свързвани с риска от сърдечносъдови заболявания и инсулинова резистентност. То също така стимулира производството на хормона адипонектин, произвеждан от мастните клетки, който повишава чувствителността към инсулина и предпазва от атеросклероза (образуването на мастни плаки в артериите).

Лудвиг добавя: „Открихме, че нисковъглехидратната диета понижава нивото на липопротеин (a), често подценяван маркер за атеросклероза, сърдечни нарушения и инсулт, който по-рано учените не смятаха, че се повлиява от начина на хранене.“

Концентрацията на липопротеин (a) се понижава с близо 15%, докато при спазване на умереновъглехидратна диета спадът е с едва 2%. При хранителен режим с много въглехидрати липопротеинът слабо се покачва – с 0,2%.

Според екипа не толкова завишеният калориен прием, а рафинираните въглехидрати водят до затлъстяване. Хлябът от рафинирано бяло брашно, белият ориз, готовите зърнени закуски и обработените снаксове предизвикват рязък скок в нивата на кръвната захар и инсулина, което от своя страна забавя метаболизма, засилва чувството за глад и създава всички предпоставки за напълняване.

Нисковъглехидратното хранене и децата

Въпреки че научните изследвания се провеждат върху възрастни, експертите смятат, че този вид хранене е подходящ за деца. Важно е делът на въглехидратите да се съобрази с техните индивидуални нужди. Все повече детски кардиолози са на мнение, че нисковъглехидратната диета е полезна за здравето.

„Повечето сърдечни заболявания сред малчуганите се отключват в ранните им години. Плавна и умерена промяна в начина им на хранене сега би могла да бъде полезна за тях, когато навлязат в зряла възраст. Освен това, ако в децата се възпитават здравословни хранителни навици, е много по-вероятно те да ги усвоят и съхранят във времето“, завършва Лудвиг. 

* Ebbeling Cara B, Amy Knapp, Ann Johnson, Julia M W Wong, Kimberly F Greco, Clement Ma, Samia Mora, David S Ludwig. Effects of a low-carbohydrate diet on insulin-resistant dyslipoproteinemia—a randomized controlled feeding trial. The American Journal of Clinical Nutrition. 2021.