Спасиха живота на 38-годишен мъж с тежко увреждане на сърцето

Екипът на проф. Димитър Николов от Клиниката по кардиохирургия на АСК Университетската болница Токуда спасява живота на 38-годишния Георги, който е с тежко увреждане на сърцето и преди да постъпи при тях е претърпял вече една сърдечна операция.

Историята на Георги

Георги е фоторепортер. Снима новини, репортажи, документални филми. Бил е на фронтовите линии в Сирия, Йемен и Украйна. Води динамичен, натоварен, но иначе нормален живот. Оплаквания няма. Нещата за младия мъж се променят, когато преди едно от предстоящите дълги пътувания, решава да направи изследвания. Личната лекарка му издава и направление за кардиолог. Прегледът показва, че мъжът е с разширена аорта.

Кардиоложката го насочва към болница, за да направи допълнителни изследвания, сред които скенер и поставянето на холтер.

„Казаха ми, че имам много сериозен проблем с аортата, а аз нямах никакви оплаквания. Посъветваха ме веднага да потърся кардиохирург. Мой приятел ми препоръча специалист. След като ми направиха коронарография, лекарят ми каза, че е задължително да се направи операция“, разказва младият мъж и пояснява, че интервенцията е наложителна, защото се оказва, че страда от синдрома на Марфан. Кардиохирургът определя състоянието му като „бомба със закъснител“ и казва, че трябва да се действа сега, преди състоянието на мъжа да се влоши. Предлага да се направи пластика на аортна клапа, определяйки това като най-добрия начин на лечение.

Георги разказва, че след операцията се чувства добре, усеща лек дискомфорт, но сериозни проблеми няма. Два месеца по-късно обаче ситуацията се променя. Пулсът му е висок и той отива в Спешното отделение на болницата, където е опериран. По време на прегледа лекарите установяват, че освен аортната клапа, на която вече е направена пластика, не е добре и митралната клапа.

 „Казаха ми, че трябва да се направят механични протези и на двете клапи“, припомня си Георги.

Насрочват дата за операция, но мъжът проучва възможности за лечение и в други болници. Така стига до проф. Димитър Николов. Кардиохирургът е началник на Клиниката по кардиохирургия в АСК УМБАЛ Токуда. Когато отива там състоянието му е влошено, вече има и задух.

Операцията и лечението

Проф. Димитър Николов определя състоянието на Георги като не особено добро. Потвърждава мнението на колегите си, че трябва да бъдат направени протези на двете клапи и те да се подменят. Не крие и това, че операцията ще бъде трудна, но уверява младия мъж, че всичко ще е наред.

Приемат Георги в болницата, извършват всички необходими изследвания и насрочват дата за операцията. След като правят и коронарография, проф. Николов разяснява, че най-добрият вариант е митралната и аортната клапи, които ще бъдат поставени, да са механични. Обяснява още на мъжа, че до края на живота си трябва да пие медикаменти за разреждане на кръвта.

„Проф. Николов ме успокои, че всичко ще е наред и че това е най-сигурният и добър вариант в моя случай“, казва Георги.

Проф. Димитър Николов уточнява, че най-важното и правило в работата на екипа е, когато е възможно чрез пластика да се запази нативната клапа на пациента.

„Клапно съхраняващата хирургия, в която имаме сериозен опит, на бикуспидна аортна клапа не е уместна, защото при бикуспидия цялата геометрия на клапните платна е нарушена, в следствие на което резултатът от пластиката в дългосрочен план не е успешен. В случая на Георги има нарушаване на геометрията на аортния и митралния пръстен и следоперативно се е получила и голяма митрална инсуфиценция, а тя в комбинация с неуспешната пластика на аортната клапа, предизвиква остра сърдечна недостатъчност. Това налагаше да оперираме младия мъж в много кратък период след първата интервенция. Направихме, въпреки значително по-големия оперативен риск“, разяснява още кардиохирургът и допълва, че единственият метод на лечение в този случай е повторната операция и смяната на двете клапи – аортна и митрална, с механични протези.

Операцията е успешна, а Георги се възстановява сравнително бързо. От болницата уточняват, че младият мъж се страхува най-много от болката, защото след първата операция изпитва силен дискомфорт. Екипът има решение на този проблем, тъй като е разработена програма за ускорено възстановяване при сърдечните операции. Прилага се по време и непосредствено след операцията, а задача й е а осигури не само спокойствие и комфорт, но и бързото възстановяване на пациентите.

Една година по-късно

Георги признава, че година след операцията се чувства много добре. Толкова, че почти е забравил голяма част от неприятните си преживявания. За сметка на това проследява здравословното си състояние, а на всеки шест месеца е на преглед при кардиолог.

Споделя, че месец след операцията, която извършват проф. Димитър Николов и екипът му, се чувства в кондиция, преподава, монтира филми. Шест месеца по-късно се връща и на основната си работа, снима и непрекъснато е в движение. Георги казва още, че след като научава, че страда от синдрома на Марфан, открива, че не е единственият в семейството. Всъщност, синдромът на Марфан е рядко и наследствено заболяване, което засяга съединителната тъкан, поради дефект в гена за белтъка фибрилин-1. „Леля ми, на която митралната клапа също е сменена, когато е на 32 години, също страда от този синдром. Оказа се обаче, че и други членове на семейството ми живеят с тази диагноза.“