Откриха ген, който може да се окаже първопричина за прееклампсията

Учени откриха ген, който смятат, че е причина за състоянието прееклампсия, и разработиха начин за нейното предотвратяване както в миши модели, така и в човешка тъкан от плацента. След провеждане на експерименти с животински модели инвитро, инвиво и ексвиво и извършването на едноклетъчно и пространствено РНК секвениране на човешка плацента екипът установява, че VGLL3 – транскрипционен корегулатор на механизма за сигнализация в хипокампа в мозъка – е значително завишен в тъкан от плацента от пациентки с прееклампсия.

Последици от свръхекспресията на гена VGLL3

Високите нива на VGLL3 предизвикват свръхреакция на имунната система, нарушават диференциацията на трофобластите (клетки, от които се образува плацентата) и функцията на кръвоносните съдове. Всичко това води до високо кръвно налягане, забавен растеж на плода и повишен риск от смърт на новороденото.

Когато изследователите изтриват гена от мишата плацента или модулират сигналите в хипокампа в човешката плацента от майки с прееклампсия, те забелязват, че някои ключови показатели за наличие на заболяването изчезват, без това да се отразява на здравето на жената или бебето. Базирайки се на своето откритие, те стигат до извода, че VGLL3 може да се използва при разработването на лечение за прееклампсия.

Как откриват гена, която може да доведе до прееклампсия

Работата на екипа започва преди седем години, когато, под ръководството на Йохан Гудйонсон от Мичиганския университет, решават да изследват проби от кожа, в които откриват въпросния транскрипционен корегулатор VGLL3. Тогава учените забелязват, че VGLL3 е експресиран в кожа както на женски, така и на мъжки модели, но степента на експресиране е по-висока в женските кожни клетки.

Връзката между VGLL3 и лупуса

VGLL3 също така е по-активен в кожни клетки от пациенти с лупус и системна склероза – автоимунни заболявания, които засягат по-често жени и се смята, че повишават риска от прееклампсия. С други думи, корегулаторът може би е причина за развитието на двете автоимунни нарушения и участва в тяхната патогенеза.

На по-късен етап специалистите откриват, че VGLL3 е свързан и с времето на достигане на полова зрялост при сьомгата и първата менструация при жените.

Генът VGLL3 участва в имунната регулация

Оказва се, че, от всички човешки органи, VGLL3 е експресиран най-силно в плацентата – орган, който играе водеща роля за регулирането на имунната реакция по време на бременност. Именно плацентата гарантира имунната толерантност, като в същото време поддържа силна имунната защита на майката и бебето срещу бактерии.

На връзката между VGLL3 и прееклампсията учените се натъкват неочаквано, след разговор между Гудйонсон и специалист по акушерство и гинекология, който споделя, че често е трудно да се разграничат прееклампсия и лупус, тъй като клиничните им прояви до голяма степен съвпадат.

„Обикновено диагноза може да се постави след раждането. Точно това предизвика интереса ни към ролята на VGLL3 за развитието на прееклампсия“, уточнява Гудйонсон.

"Прееклампсията може да има негативни последици, които се предават от поколение на поколение. Хората, диагностицирани с нарушението, са по-застрашени от сърдечна недостатъчност, инсулт, хронично бъбречно заболяване и деменция. Техните деца е по-вероятно да се родят преждевременно, което също крие рискове“, пояснява д-р Ашли Хесън, автор на настоящото изследване.

Учените създават голям брой миши модели, в които включват и изключват гена VGLL3, за да проследят с кои фактори е свързан той по време на патогенезата на прееклампсия в човешката плацента.

VGLL3 нарушава процеса по образуване на кръвоносните съдове

Резултатите от изследването показват, че VGLL3 нарушава нормалното развитие на кръвоносните съдове, което е и основен признак на прееклампсия. Освен това генът активира възпалителни процеси, променя диференциацията на трофобластите и причинява дефекти в извънклетъчната матрица, включително фиброза.

Екипът открива, че свръхекспресията на VGLL3 при бременни мишки повишава кръвното налягане, а изтриването на гена го нормализира и създава условия за протичане на нормална бременност. По-късно наблюдението им се потвърждава и в пробите от плацента от жени с прееклампсия.

"Установихме, че когато повлияем на VGLL3, ние не само понижаваме рисковете, свързани с болестта, но и можем да я предотвратим, така както беше и при мишките“, отбелязва Гудьонсон.

Защо генът VGLL3 все пак е важен

Според изследователите, в нормални условия, корегулаторът VGLL3 може да допринесе за регулирането на имунната реакция, която предпазва майката и бебето. Когато обаче е свръхекспресиран или с нарушена регулация, същият този механизъм нанася сериозни поражения. Екипът открива, че VGLL3 е от ключово значение за растежа, ангиогенезата, имунитета и клетъчната диференциация.

Гудьонсон вярва, че откритието разкрива нови възможности за лечение на прееклампсия и планира да продължи проучването върху ролята на VGLL3. Дългосрочната цел е резултатите да се приложат в клиничната практика и да намалят рисковете, пред които са изправени майките с прееклампсия и техните бебета.