Пет концепции за по-добро здравеопазване предложи Американската търговска камара в България

Комитетът по здравеопазване на Американската търговска камара в България представи доклад, посветен на българското здравеопазване, състоянието на сектора в момента, силните и слабите му страни и перспективите.

Анализът не само констатира проблемите и дефектите, но и представя пет концепции, след прилагането на които ще настъпят подобрения в здравната система.

Докладът

„Здравеопазването като инвестиция 2021 г.“, както е наречен докладът, е дело на екипа на здравния комитет на Американската търговска камара. По него са работили Руслана Тончева, Лука Чичов, д-р Боряна Алексиева, Сава Тодоров и специалистите от бизнес асоциацията.

Промените в здравеопазването са възможни и могат да се случат. Затова са нужни инвестиции, иновации, специалисти, които са мотивирани, дигитализация и публично-частни партньорства.

Екипът е убеден, че има нужда от стратегия, иновативни инвестиции, дигитализация, превенция, скрининг, развитие на доболничната помощ и не на последно място – от мотивирани здравни специалисти.

За да има по-добро здравеопазване, са нужни не само стратегически подход и визия за нужните инвестиции, но и реален диалог между институциите.

Необходими са реформи в модела на финансиране, постигане на по-голяма ефективност и прозрачност на разходите, както и много по-качествена комуникация с обществото.

Когато става дума за здравеопазване, е добре да припомним, че в системата има не само дефекти, но и реални постижения. В този дух анализът показва, че за последните две десетилетия страната ни е постигнала напредък по някои от показателите. Сред тях е средната продължителност на живота, която се е увеличила. Ако през 2000 г. тя е била 71,7 години, то през 2018-а вече е 78 години. Друг показател, който търпи развитие в положителна посока, са разходите на здраве, които са се увеличили от 523 000 000 лв. през 2003-а на 1,64 милиарда през 2019 г.

В същото време изоставаме значително по показателите предотвратима смъртност, общопрактикуващи лекари, които намаляват, доболнична помощ, достъп до медикаменти и здравни услуги.

Докладът на здравния комитет беше представен на 16 юни 2021 г. Както подчертава главният изпълнителен директор на Камарата Петър Иванов (на снимката), с него Американската търговска камара в България става част от обществения дебат за промените в здравеопазването, които трябва да бъдат приоритет както на държавата, така и на всички българи. Защото, казва Петър Иванов, здравеопазването е част от националната сигурност. Инвестирането в тази сфера не бива да е фрагментирано. Подходът трябва да е цялостен. Приносът на Американската търговска камара е в препоръките и призива за общи действия, убеден е той.

Основните акценти в анализа

Проблемите

• Не са малко показателите, по които страната ни изостава значително в сравнение с останалите държави в Европа. Сред тях са влошената демографска картина и високият процент на доплащания от страна на пациентите.
• Тревога будят и данните, че у нас случаите на инсулт и хипертония са повече от четири път над средните в Европа, а нивото на исхемичната болест на сърцето над 1,5 пъти.
• Не по-малко сериозен проблем е, че общопрактикуващите лекари намаляват. От 4900 през 2012-а, през 2018 г. те са 4200. В последните години се отчита нежелание от страна на младите лекари да бъдат общопрактикуващи, което е знак за тревожна картина в бъдеще.
• Близо 300 лекари напускат всяка година България и заминават за чужбина. Тенденцията се запазва през последните години и крие сериозен риск.
• Проблем е още и по-сериозното инвестиране в болничната помощ в последните години и по-малкото в доболничната, което е белег за липсата на сериозни политики по отношение на превенцията. Затова говори и твърде големият брой на хоспитализации у нас.
• Знак за липсата на превенция е и сумата, която в България се изразходва за нея – средно на година около 34 евро на човек. В ЕС тя е 89 евро.

Предложенията за по-добро здравеопазване

Здравният комитет на Американската търговска камара в България предлага пет концепции. Прилагането им, казват авторите, ще доведе до подобрения в здравната система.

Профилактика, скрининг и иновативна медицина

Примерите, с които защитават тезата си, че работата в тази посока ще има реален и положителен за системата и за хората ефект, са следните:

• Добрите практики от различни европейски страни показват, че при ваксинацията срещу човешкия папиломен вирус Брутният вътрешен продукт може да се увеличи с поне 110 000 000 лв.
• Организирана национална кампания за скрининг на червата ще доведе до намаляване с 16% на случаите от рак и до 26% на смъртността от него.
• Използването на иновативни лекарства и профилактика на диабета ще провокира потенциални икономии до 250 000 000 лв.

Инициативи за дигитализация

Мащабната дигитализация ще улесни достъпа и самото лечение на хората. Ще подобри ефективността на медицинските дейности, ще повиши отчетността и прозрачността на разходите.

Едва ли е нужно да бъдем убеждавани в големите предимства от внедряването на телемедицината, на електронните здравна карта, предписание, препоръка.

Истинско цифрово здравеопазване

Четирите стълба на цифровото здравеопазване са стратегия, законодателна основа, ИТ инфраструктура и системна интеграция. Всички те са детайлно разгледани в доклада, а нуждата от тях и действията за осигуряването им са защитени аргументирано.

Истинска реформа на модела за системно финансиране

Финансовият модел на здравната система може да бъде реформиран посредством четири начина и това са:

• Системна промяна, която включва възможността моделът на НЗОК да се преразгледа и да се промени изцяло моделът на финансиране.
• Създаване на иновативни фондове
• По-ефективно преразпределение за здраве от данъци и акцизи

Ефективно използване на европейски фондове и механизми

Авторите на доклада насочват вниманието към европейските фондове, тъй като решенията за структурни реформи, които те предлагат, са краткосрочни и средносрочни и реално ще бъдат от полза за републиканския бюджет. Например пакетът от механизми за възстановяване NextGenerationEU, който разполага с 390 милиарда евро безвъзмездна подкрепа и 360 милиарда евро за заеми. За да се възползваме пълноценно, е нужно да се направят корекции в Плана за възстановяване и устойчивост.

Има и друг механизъм, от който страната ни може да се възползва, като средствата бъдат предназначени за по-добра готовност и способност за бърза реакция в критични ситуации, за превенция на заболяванията при възрастните хора, за цифрова трансформация или за достъп до здравни услуги на уязвимите групи. Става дума за EU4Health, който предоставя 5,1 милиарда евро за страните от ЕС.

Призив за действие

Важен акцент от анализа е призивът за действие. Авторите не се ограничават единствено с отбелязването на пробойните в системата и с конкретни предложения, които са в състояние да окажат реален ефект и да я подобрят, но и отделят специално внимание, призовавайки за действия.

Така дават отговор на въпроса какво да се направи, за да има промяна.

• Увеличаване на общите инвестиции в здравеопазването до 10% от БВП, както и на публичните от страна на държавата, за да намалее доплащането от страна на пациентите.
• Ефективно разпределение на средствата, наблюдение на разходите.
• Създаване на специален иновационен фонд, осигуряващ ранен достъп до иновативни медикаменти.
• Преразпределяне на финансирането от съществуващите данъци и акцизи от влияещи на здравето продукти, като тютюн и алкохол, към преки здравни инвестиции.

Може ли здравеопазването у нас да върви напред и да стане по-добро

Отговорът на този въпрос според доклада е положителен. Условието е държавната политика в областта да бъде визионерска. Това включва инвестиции в превенцията, стабилизиране на работещите в сферата, сериозни ангажименти и подобряване на извънболничната помощ и въвеждане на цифровото здравеопазване.

Ключовият фактор в системата са хората, които работят в нея. По време на пандемията от COVID-19 стана ясно, че по-голямата част от проблемите са, не защото липсват медикаменти или апаратура, а защото липсват лекари, сестри, различни специалисти. Предложението в доклада е да бъдат създадени програми, които ще насърчат младите специалисти да останат на работа в България. Нужни са още и публично-частни партньорства между институциите, академичната общност и бизнеса, за да се инвестира в медицинско образование.

Докладът е факт, анализът, изводите от него и предложенията също. Както подчертава изпълнителният директор на Американската търговска камара в България, Петър Иванов, той е покана за диалог и за общи действия, които могат да бъдат осъществени единствено при наличието на политическа воля.