Приемът на антибиотици може да увеличи риска от рак на дебелото черво

Антибиотичното лечение крие риск от развитие на рак на дебелото черво през следващите 5 до 10 години, сочи изследване от 2021 година, проведено върху 40 000 пациенти с онкологично заболяване в Швеция.

И по-рано в някои проучвания специалистите насочваха вниманието върху трайните негативни последици, които приемът на антибиотици може да нанесе върху чревния микробиом – съвкупността от микроби в стомашно-чревния тракт. Предполага се, че агресивната форма на лечение може да увеличи риска от рак на дебелото черво.

Проксималната част на ободното черво е най-застрашена

В най-голямото до момента епидемиологично изследване учените уточняват, че рискът касае най-вече така наречения проксимален колон (ободно черво), или частта от дебелото черво, която се свързва с тънките черва и започва от долната дясна част на корема.

Един от авторите на труда София Харлид, която извършва изследователска дейност в областта на раковите заболявания в шведския университет „Ume?“, пояснява: „Данните показват недвусмислено, че проксималната, или разположената отдясно, част на дебелото черво е сред най-застрашените от рак. За да бъдем още по-точни, най-голям е рискът от развитие на рак в началото на проксималния колон, наричан възходящо ободно черво, което тръгва от ниската към по-високата дясна страна на корема.“

17% по-висок е рискът от рак на дебелото черво при пациенти с много дълъг курс на антибиотично лечение

Пациенти, приемали антибиотици в продължение на повече от шест месеца, са най-застрашени от рак, сочи проучване, публикувано на 01.09.2021 г. в списание „Journal of the National Cancer Institute“. Сравнени с хора, които не са били на антибиотично лечение, рискът при тях е 17% по-висок.

Дори кратките антибиотични курсове крият риск от развитие на онкологично заболяване, макар и по-малък, твърдят експертите. Според Харлид тази опасност, заедно с антибиотичната резистентност, са сред най-категоричните доказателства, че антибиотици не бива да се предписват твърде често.

През 2019 г. във Великобритания бе проведено друго проучване, което предупреди за същите негативни ефекти от приема на медикаменти. То е публикувано в списание „Gut“. Д-р Синтия Сиърс, автор на британското изследване и професор по онкология към Медицинското училище на университета „Johns Hopkins“, споделя: „Заключенията на колегите от Швеция всъщност потвърждават връзката, която открихме по-рано. Но искам да уточня, че ние само посочваме наличието на корелация. Нямаме доказателства, че антибиотиците водят пряко до рак на дебелото черво*. По-скоро има теории, които разкриват как лекарствата могат да направят проксималната му част по-податлива на развитие на онкологично заболяване.

Как антибиотиците увреждат чревната ни микрофлора?

Д-р Сиърс допълва: „Смятаме, че по този начин се нарушава балансът на микробиотата, а оттам се дава възможност на бактерии като Escherichia coli и Klebsiella pneumoniae да вземат надмощие в среда, където обикновено полезните бактерии са победители. След това може да настъпи възпаление на дебелото черво, което да предизвика натрупването на реактивни химични вещества, способни да увредят ДНК. В резултат се увеличава вероятността да се развие туморно образуваниие.

Вътрешната обвивка на червата може да стане по-пропусклива и да позволи на бактериите да навлязат в дебелото черво и да се групират в слузести структури, наречени биофилми. Някои изследвания сочат, че при почти всички видове рак на дебелото черво (90%) се наблюдават подобни биофилми.“

Защо дебелото черво е най-застрашено от рак?

Проксималната част на дебелото черво е най-застрашена от негативните последици след прием на антибиотици, тъй като там попада най-голямо количество от антибиотика, напускащ тънките черва. Впоследствие, докато лекарството преминава през дебелото черво, молекулите му се разпадат. Учените са изправени пред предизвикателството да изучат механизмите, по които това се случва, но вече знаят, че между антибиотичното лечение и риска от развитие на рак връзка съществува.

Новото изследване се базира на данни от шведския регистър на пациенти с колоректален рак, диагностицирани в периода 2010 г. – 2016 г., като целта е да се потърси евентуална закономерност. Учените сравняват също така онкологично болни пациенти с над 200 000 други, вече излекувани от заболяването шведи.

Екипът открива зависимост между приема на антибиотици и рака само при възходящото ободно черво и в нито една друга част на дебелото черво или ректума.

Метенаминът не увеличава риска от рак на проксималната част на дебелото черво

За да разберат защо медикаментите могат да причинят рак в проксималната част на дебелото черво, шведските експерти събират информация за случаите, в които на пациенти често се предписва метенамин – лекарство, което е показано за лечение на инфекции на пикочните пътища.

„Метенаминът има антибактериални свойства, но не променя чревния микробиом, защото се активира единствено при висока киселинност на урината“, пояснява Харлид. Водени от теорията, че антибиотиците увеличават риска от рак в случаите, когато си взаимодействат с някои видове бактерии в червата, учените изключват възможността метенаминът да е един от тях. Само онези, които им влияят, могат да увеличат риска от рак, а метенаминът няма подобно свойство.

Ограничения на изследването

Изследването има и своите ограничения. В регистъра не са описани хранителните навици на пациентите, както и дали са пушачи и дали злоупотребяват с алкохол.

Освен това някои от участниците може да са приемали антибиотици, за да лекуват възпаление на червата, което също се свързва с рака на дебелото черво.

Не на последно място шведският регистър на предписаните лекарства дава информация за издадените рецепти, но не и за това дали пациентът е завършил курса си на лечение, което също се отразява на представителността на резултатите.

Харлид все пак смята, че „заради своя мащаб проучването е достатъчно надеждно и полезно, и дава добри насоки за по-нататъшна работа.“
До няколко години екипът се надява да проведе друго, още по-голямо изследване, което да е допълнение на първото. В него ще бъдат включени повече данни и ще се разгледа вероятността медикаментите да предизвикват развитието на точно определени видове рак на дебелото черво. Ракът се дели на видове в зависимост от поведението на туморните клетки и генетичните мутации, които носят. Тези едва доловими разлики определят дали болестта ще се развие и дали може да бъде лекувана, твърдят експерти от Националния институт за ракови заболявания.

Междувременно Сиърс и колегите й продължават да събират данни за микробиомите на пациенти в ранен стадий на рак на дебелото черво, търсейки чревни бактерии, които са напълно унищожени или се размножават нетипично бързо. Според нея лекарите не бива да предписват антибиотици прекалено често и без да са сигурни в тяхната абсолютна необходимост, поне докато учените не открият каква е връзката между чревната микрофлора и рака на дебелото черво.

Добре е по време на антибиотично лечение човек да приема пробиотик, който да подпомогне чревната му микрофлора. Но най-сигурният начин да опазим чревното си здраве е като избягваме прием на антибиотици, когато това е възможно. 

* Sai San Moon Lu, MBBS, MPH, Zahraa Mohammed, MD, Christel H?ggstr?m, PhD, Robin Myte, PhD, Elisabeth Lindquist, MD, ?sa Gylfe, MD, PhD, Bethany Van Guelpen, MD, PhD, Sophia Harlid, PhD, Antibiotics Use and Subsequent Risk of Colorectal Cancer: A Swedish Nationwide Population-Based Study, JNCI: Journal of the National Cancer Institute. 2021.