Прогностични модели ще изчисляват реалния риск от рак на дебелото черво и необходимостта от колоноскопия

Изследователски екип разработи два нови инструмента за прогнозиране реалния риск от рак на дебелото черво и опасни предракови образувания (полипи) при пациенти без генетична обремененост и други заболявания, които могат да предизвикат болестта.

Научният труд е дело на Томас Империал, учен от Американското министерство по въпросите, свързани с ветераните от войната, и професор по медицина в университета в Индиана. Резултатите са публикувани в списание „European Journal of Cancer Prevention“.

Новите прогностични модели ще изчисляват необходимостта от извършване на колоноскопия

Инструментариумът ще бъде изключително полезен в страните, където колоноскопията не е рутинна практика или където се прилага по-щадящата и не толкова инвазивна процедура, наречена сигмоидоскопия, за откриване на рак при пациенти без предистория и други заболявания. Сред тези страни са например Канада, Великобритания, Италия, Нидерландия, Австралия и други.

Фактори при изчислението

Новите прогностични модели се базират на оценките на няколко фактора – възраст, пол, тютюнопушене, съжителство с друг човек, прием на нестероиден противовъзпалителен медикамент (ибупрофен) и аспирин и степен на физическа активност през последната година. Моделите изчисляват тежестта и ролята на всеки от гореизброените, за да се определи какъв е индивидуалният риск от рак на дебелото черво*.

Д-р Империал, практикуващ гастроентеролог, който от две десетилетия работи върху проучвания, свързани с риска от рак на дебелото черво и съответния скрининг, пояснява: „За да можем да вземаме обосновани и научно доказани решения кога пациентът трябва да се подложи на скрининг за рак на дебелото черво, трябва да имаме възможност да изчислим прецизно риска. Моделите ни са комбинирани и позволяват да го категоризираме според индивидуалните особености на човека. Например, можем да определим много точно до каква степен е застрашен той от предраков полип с определени характеристики или от рак на дебелото черво. И в двата случая извършването на колоноскопията би било задължително.“

Експертът, заедно със свои колеги, създава два иновативни инструмента. Единият е приложим при пациенти, подложени по-рано на ограничена ендоскопия на част от дебелото черво (чрез сигмоидоскопия), а вторият – при хора, които никога преди това не са били подлагани на преглед с визуализация.

Други методи за скрининг за рак на дебелото черво

В САЩ, Германия и Полша колоноскопията се счита за рутинна процедура, за разлика от много други страни по света, където тя се избягва заради високата й цена, необходимостта от подготовка и поставянето под анестезия на пациента. Там се разчита повече на сигмоидоскопия, изследвания на фекалии за наличие на вътрешен кръвоизлив или и двете.

Сигмоидоскопията е опростен метод, с помощта на който се оглежда само долната част на дебелото черво (сигмовидно ободно черво). Тя се извършва на интервал от 5 до 10 години.

Изследването на фекалии не е скъпо, лесно е и може да се повтаря всяка година или през година.

Прогностичните модели, базирани на данни от различните рискови фактори, са незаменими при преценка дали пациентът се нуждае от колоноскопия или не попада във високорискова група и може да бъде прегледан, без да се подлага на процедурата.

* Thomas F. Imperiale et al. New scoring systems for predicting advanced proximal neoplasia in asymptomatic adults with or without knowing distal colorectal findings. European Journal of Cancer Prevention. 2021.