Роботът TED-I дава шанс на болни ученици да не прекъсват обучението си

Програмата TED-I (Работим заедно дистанционно и във взаимодействие) позволява на учениците във Франция, чието обучение прекъсва заради сериозно или продължително заболяване, да учат и да не загубят социалните си контакти. TED-I показва нагледно как модерните технологии дават реален шанс и подкрепят.

TED-I, създаден да помага и приобщава

Иновативната роботизирана система е дело на френското Министерство на националното образование. Основата й цел е да предостави възможност за образование и да насърчи социализацията на учениците, чието обучение е прекъснато в резултат на сериозно или продължително заболяване.

Програмата е разработена в съответствие с политиката за приобщаващо образование на министерството и според изискванията за равни права и възможности.

Благодарение на TED-I учениците следят уроците в реално време, присъстват в клас виртуално, общуват с учители и съученици.

Устройството е базирано на роботизираната система за телеприсъствие BEAM, затова често го наричат още иновативното телеприсъствие.

Интерактивният мобилен робот за видеоконферентна връзка е дълъг 1,35 м. Оборудван е с две широкоъгълни камери, чрез които се вижда всичко в класната стая. Има 10, 1-инчов LCD екран, четири микрофона и високоговорител с режим за потискане на шума, всички те осигуряват добро качество на звука. Работи без прекъсване в продължение на 8 часа, а скоростта му на движение е 4 километра в час.

Всичко това е разположено в класната стая и е на мястото, където обикновено седи ученикът.

На самият ученик, който е или в дома си, или в болница, биват предоставени лаптоп, слушалки, мишка, контролер. Така той управлява робота дистанционно чрез своя лаптоп. Наблюдава в реално време всичко, което се случва в класната стая и може да общува и взаимодейства със съучениците си и с учителите.

От Министерството на националното образование подчертават, че програмата TED-I е структурирана така, че да може да осигури ефективна подкрепа за нуждаещите се подрастващи.

Процедурата е изчистена максимално и ясна, а всичко е напълно безплатно.

След като семейството или училището заявят, че имат нужда от устройството, екип от медицински и образователни специалисти се произнася. Когато ученикът отговаря на критериите, екипът предоставя робота за телеприсъствие.

Доставят го в учебното заведение и обучават преподавателите.

Ангажимент на училището е да координира действията по внедряването на TED-I сред учителския екип. Представител на школото контролира разполагането на робота и осигурява оптималното му използване от ученика. Учителите адаптират преподавателската си работа по начин, който позволява ученикът да бъде включен в часа и да си взаимодействат.

Представителите на отдела в министерството, отговарящ за TED-I, осигуряват внедряването на системата в училището и нейното правилно и безпроблемно функциониране. Семейството работи активно с преподавателите, за да може програмата да се осъществява без проблеми.

Още една страна е включена в работата и това са съучениците. Задачата на един от тях е да придружава робота в клас и дори в междучасието, да осигури телеприсъствието на болното дете и да подпомогне взаимодействието му с преподавателя и останалите деца в класната стая.

Историята на Келсе

Келсе е ученичка в пети клас в колежа „Дидро“ в Данвил. Момичето страда от болестта на Крон – тежко хронично възпалително заболяване на червата, вследствие на което последните месеци на 2024-а са особено тежки за нея. През декември е постоянно в болница, ту влиза, ту излиза. Детето обича училището и своите приятели, иска да учи, но очевидно състоянието му не позволява да бъде в клас. Решението за Келсе е намерено, след като от местната администрация предлагат на родителите й възможността момичето да се възползва от TED-I.

Така през януари 2025 г. Келсе се сдобива със своя роботизиран аватар. Казва се Бийм и като всяко TED-I устройство е висок 1,35 метра и си има всичко необходимо.

„Виждам съучениците си, чувам учителя и следя всичко, което се случва в класната стая“, споделя с радост момичето. Отговаря на въпросите като останалите, вдига ръка с помощта на Бийм.

За да се случи всичко това, е нужна помощ на Бийм. И това е най-добрата приятелка на Келсе. Лилу сама предлага да бъде доброволец. Грижи се за Бийм. Всяка сутрин го взима от офиса и в края на деня го връща, за да се презаредят батериите. Извежда от стаята по време на междучасията, води го на детската площадка, за да бъде там виртуално и Келсе.

„Дори да не съм с моите съученици, вече съм в състояние да общувам с тях, да науча историите и клюките, които обикновено си споделяме в реалния живот. Ако Бийм го няма, това ще е невъзможно. Но и да уча, защото обичам да го правя“, казва ентусиазирано момичето, което вече е решило, че иска да стане акушерка.

„Благодарение на това приложение Келсе е наистина ангажирана, а това е невероятно. Е, понякога има проблеми с връзката, а в началото беше малко странно. Чувствах се сякаш ме наблюдава робот, но после свикнах. Истината е, че това е огромна крачка напред и шанс за толкова много деца, които боледуват дълго“, казва Гуендолин Жансан, преподавателка по френски език в колежа.

Когато роботът е в красната стая учителите и децата виждат просто един празен екран. Тоест не виждат детето, което е в къщи или в болница, то обаче ги вижда и присъства на живо при тях.

За смисъла на робота

Има още какво да се направи, за да се усъвършенства системата, но междувременно TED-I помага, подкрепя и прави възможно децата, боледуващи дълго да не са изолирани и самотни. Да продължават да бъдат част от реалния свят. От Министерството на националното образование са категорични, че системата TED-I превръща в реалност приобщаващото образование, защото гарантира на всеки ученик възможността да учи, да общува, дори да се забавлява, независимо какви са ограниченията, които болестта му поставя.

Роботът провокира учителите към иновативни решения, с които да променят и нагодят преподавателските си практики към нуждите на конкретния ученик, а и им дава възможност да определят точно специфичните нужди на децата с увреждания. Не на последно място роботът помага на останалите ученици. Повишава се тяхната осведоменост за трудностите, с които се сблъскват техните съученици със здравословни проблеми, участват реално в приобщаването им и, което е особено важно, развиват емпатия.