1 метър разстояние между хората при носене на предпазна маска срещу коронавирус е не по-малко безопасно от 3 метра

Броят на заболелите от COVID-19 в щата Масачузетс продължава да спада, което накара експертите да настояват за прекратяване на дистанционната форма на обучение и завръщането на децата в класните стаи. Макар данните да разкриват, че малките деца и учениците не са основни преносители на заразата, насоките за най-добри практики в училищна среда са твърде хаотични и непоследователни.

Изследване на лекари изследователи от медицинския център „Beth Israel Deaconess“ (BIDMC) дава нови препоръки за оптимизиране на разстоянието между учениците в училище като превантивна мярка срещу COVID-19. По-старо кохортно проучване в щата направи сравнителен анализ на случаите на коронавирусна инфекция сред учениците и персонала от Масачузетските училища в различни райони, където носенето на предпазна маска е задължително, но дистанцията между тях варира в широк диапазон. Екипът забелязва, че броят на заразените както при децата, така и при учителите, не се различава особено, въпреки че в някои училища те трябва да спазват дистанция от 1 м, а в други – почти 3 метра.

Заключението, което е публикувано в списание „Clinical Infectious Diseases“, гласи, че по-малкото разстояние между хората, при условие, че носят предпазни маски, не крие повече рискове за тяхната безопасност и здраве.

Водещият автор Поли ван ден Берг от направлението по инфекциозни болести към медицински център „Beth Israel Deaconess“ споделя: „Досега не са правени проучвания, които да са насочени именно към ефекта от различната физическа дистанция при учениците по време на присъствена форма на обучение. Откритията ни са важни, защото някои сгради нямат капацитета да съберат всички, или повечето, ученици, ако разстоянието между тях трябва да е близо 3 метра.“

Броят на заразени с коронавирус при спазване на различна дистанция е почти еднакъв

Ван ден Берг и колегите й обхващат в своя труд общо 251 училища от щата Масачузетс, 537 336 ученици и 99 390 служители, които учат присъствено и работят на място в продължение на 16 седмици – от септември 2020 г. до януари 2021 г. Експертите включват в анализа местните планове за контрол на инфекциите, официалния брой заразени и данните от неправителствени организации за ръста на заболели от COVID-19.

Стъпвайки на разнообразната информация, те стигат до извода, че наложената в много училища дистанция от 3 метра е излишна, тъй като и при отстояние от 1 метър случаите на заразени с коронавирус не се променят значително. Учените отбелязват, че физическата дистанция не е единствената превантивна мярка срещу разпространението на коронавируса.

Друг член на екипа, Уестън Бранч-Елимън, специалист по инфекциозни болести и експерт по клинични изследвания в болници за ветерани от войната „VA Boston“, разкрива, че освен изискване за спазване на физическа дистанция, отделните училища прилагат и други мерки като задължително носене на предпазна маска например. Това е причината, поради която експертите насочват вниманието си към ефекта от разстоянието между отделните хора. Според изчисленията общият брой на заразени с коронавирус в училищата е по-нисък от този в общностите извън тях, което означава, че присъственото обучение не допринася съществено за неговото разпространение. Въпреки това ръстът в училищата (особено сред служителите) продължава да се обвързва със заболелите в общността.

Бранч-Елимън, която е асистент по медицина в медицинското училище на Харвардския университет, добавя: „В първите месеци от пандемията плановете на училищата и други институции за овладяване на инфекцията бяха разработени въз основа на наличната до момента информация. А тогава тя беше оскъдна. Надяваме се нашето изследване да промени съществуващите препоръки за спазване на определена дистанция, а оттам и да доведе до завръщането на повече ученици в класните стаи.“

Други членове на екипа са Елиса Шехтер-Пъркинс от медицинското училище към Бостънския университет, Ребека Джак, координатор на данните за разпространението на COVID-19 в училищата, Ричард Нелсън, Емили Остър от института „Watson“ за международни и обществени въпроси към университета „Brown“ и т.н.

Авторите не получават финансиране за изследването и авторските права върху него.